|
|
| Тема |
 приспивно |
|
| Автор |
holi_day (fire-fly) |
|
| Публикувано | 02.02.19 01:02 |
|
|
|
Има много неща
в които, не вярвам.
Има думи, които
безкрайно болят.
Не знам дали ще мога
в този свят,
разкъсван от тревога
напред да продължа.
Виждам много неща,
които познавам.
Взират се много очи,
които крещят.
Не ми се иска да вярвам,
че отново както преди,
безмълвно ще мога да гледам
тъгата във своите очи.
Остани с мен
до края на нощта.
Чуй думите ми ти.
Не знам дори дали
ще мога аз сега,
да си простя…
Но няма как да знам.
Виждам аз своето лице,
но то не е мое.
Чувам отново гласа си,
а сякаш е чужд.
Пред теб тихо признавам,
всичко аз.
Дали да съжалявам,
остана ли вярата в нас!?
Днес признавам пред теб,
колко е трудно.
И се моля смирено
да разбереш.
Сега, когато чувам своя глас…
не казвам чужди думи,
говоря само аз!
Ето сега съм пред теб,
колко е трудно
да изповядам напълно
своята душа…
Сега, когато виждам
в стъклото своето лице,
ме гледат очите на малко,
очите на малко дете…
Остани с мен
до края на нощта.
Чуй думите ми ТИ.
Знам, само с теб
ще мога
аз сега да си простя…
само с теб, само...
спокойна нощ
споделена или не, спокойна, за да е ведро утрото
| |
| |
| 
|
|
