Учителка разказвала в клас история за лайнер, претърпял корабокрушение:
"... На кораба имало съпружеска двойка, която успяла да се добере до спасителна лодка, но за нещастие в нея имало само едно място. Изведнъж мъжът избутал жената и се качил сам в лодката. А жената, стояща пред лицето на смъртта, извикала към него за последно..."

Тук учителката спряла да разказва.
"Вие как мислите, - попитала тя,- какви били нейните последни думи?"

Повечето ученици веднага отговорили:
"Мразя те!" или "Колко сляпа съм била!"

Тук учителката забелязала едно момче, което седяло и през цялото време мълчало.
"А ти как мислиш? Какво казала жената?"
"Аз мисля, че тя казала:
Погрижи се за детето ни!"
Учителката се учудила:
"Ти знаеш тази история?!"
"Не, просто същото нещо казала майка ми на моя баща точно преди да умре." - повдигнало рамене момчето.
Учителката се просълзила и казала: "Правилно"

И така, корабът потънал. Мъжът се завърнал вкъщи и в самота отгледал дъщеря си.
След много години, когато и него вече го нямало на този свят, преглеждайки вещите му, дъщеря му намерила неговия дневник, в който прочела следното:
"Когато предприехме това пътуване, тя имаше страшна диагноза. Оставаше и малко време живот...
Боже! Как исках тогава вместо нея аз да потъна в океана, но заради дъщеря ни не биваше! Наложи се да я оставя!"

С това историята завършила. Класът мълчал. Учителката прочела в детските очи, че разказът дълбоко ги разтърсил и те в този ден за първи път разбрали, че зад външно доброто поведение не винаги стои добро, и зад видимо лошите постъпки не винаги стои предателство.

Ето защо никога не бива да съдим за хората прибързано. Ние навярно много неща не знаем за тях...

* * *
Кучетата си лаят, керванът си върви!!