защо трябва непременно след психотерапия или житейски катаклизъм да се променя характера?
нима като не е имало психотерапевти само катаклизмите са променяли променяли хората
човек е същество, което мисли, чувства, съпреживява...
и сам може да проумее, анализира и промени характер и навици

с мен се е случвало и съм го разказвала
майка ми каза да не трябва да има сърдене в отношенията, в деня, в който се запознаха с приятеля ми тогава, после мой мъж
и без да се е случило нищо в момента, едно че много се засрамих и пламнах цялата заради това, че имах много инат характер от дете и лесно се сърдех,
и все едно тя, познавайки ме и без да е била свидел отдалеч ме бе видяла какви "номера" въртях - като да се фръцна и да го зарежа без всякакво обяснение и да се отдалеча с бърза крачка... и други неща, към които не искам да се връщам
това много промени характера ми. една невинна препоръка
успях да видя свое поведение назад във времето и да го коригирам без да съм преживяла житейски катаклизъм,
но никога повече не направих определени неща

има хора, добри съседи, по характер приятни и отзивчиви, а в един момент започват да се държат заядливо без да е имало някаква причина за това
други - упорити и амбициозни, стават нехайни и небрежни. някъде нещо е изгубило мотивиращия си смисъл, а те на свой ред упоритостта и амбицията...