Разбира се, че ако няма файда, никой няма да подписва договори, нито да ги изпълнява,
просто дадох пример във връзка с Фильовото фифти-фифти.

Иначе, конкретно за гореописания случай,
нещата стоят мало по-различно.

Първо и двата магазина са в София.

Второ, тези столове, които се продават за 40лв., не са специално произведени с цел продажба, а са тъй наречения "разход по качеството".

Ще обясня. Примерно, по договор, производителят трябва всяка седмица да осигури на поръчителя 5000 стола с договорено едикаквоси качество. За да се гарантира бройката с това качество, да речем той вади 5500стола, от които да подбере 5000. От 500-те останали, да речем 100 са за боклука, 50 стават с известни уговорки и има едни 350, които отговарят на всички изисквания, не могат да се окомплектоват в партида, и просто си остават така. По правило, тези 500 бройки би трябвало да се включат в цената на 5000-те, като тя се завиши с 10% (в случая), но много често, в резултат от извиване на ръце и прочее, се начислява по-нисък процент (или въобще никакъв), и отделно фирмите се споразумяват каква да им бъде съдбата на тези свръх-произведени бройки. В конкретния случай се бяха споразумяли, производителят да си ги продаде без да вдига много шум - без право да ги рекламира и т.н..

Възможни са и друг вид споразумения - като например, без право да продава по никакъв начин за определен период, и след като срокът изтече, производителят става собственик на модела, и вече може да го рекламира като свой, и да го продава както намери за добре. И т.н.

Тва с китайците е друго. В гореописаното, аз говоря за произведени бройки, които трябва да се продадат по някакъв начин, докато те произвеждат реално нов продукт, т.е. - инвестират в производство на стока, която продават, като се възползват от вече създадена ниша. Има един лек нюанс, предполагам, разбираш :)