|
ЧУдя се, дали да споделя как успях да открадна комплект от 6 броя супени лъжици, несъзнателно, непреднамерено и без да искам от една голяма верига магазин. Може и да не ми повярвате и да ме издадете на веригата, да прегледа камерите, а й са минали само няколко месеца, та няма да я назова веригата.
Та ще рискувам, де.
По принцип аз получавам дискомфорт от големите магазини, било то МОЛ, МЕТРО или др. Не се задушавам, а започва нещо да ме притиска и се усещам ограничена и притеснена.
Максимумът ми е 30 минути в МОЛ. Някой да не си помисли, че не обичам да пазарувам и да обикалям по магазините. О не, няма такова нещо.
С часове мога да обикалям магазини по главната, търговски улички, да влизам и излизам, докато ме заболят краката или умалея. Поне един час меря дузина обувки, докато накрая реша, че не няма да си купя. И погледа на консултант продавачката в гърба ми на излизане, ни най- малко не ме притеснява.
Особено обичам да пазаря пред лаптопа, натискайки разни копчета, и то от вериги, които позволяват връщане или подмяна без да задават излишни въпроси.
А фирмените магазини за червила и парф‘ми са ми слабост.
В блага чужбина понясям само открити молове, които са като малко селце спретнати, с въздух и естествена светлина и човешката глъч и мирис е поносима. Тази есен избягах най- позорно от един грамадански лъскав МОЛ до Манчестър. А беше страхотна сграда, оформление и красота, фонтани, палми и височина.
Както и да е, няма повече да се отклонявам.
Та, отиваме ние ( аз и мъжа ми, той в качеството на мой личен шофьор в случая), защото нямам нужда и от носач, тъй като ще купувам само три неща. Малки, леки и знаещи къде се намират. Затова и не вземаме количка. Един път после да не си играем да я връщаме на мястото й, втори път да не се изкушаваме да я пълним с непредвидими и непланирани покупки, утежняващи сметката поне със 100лв.
Все пак имаме 4 ръце за три дребни покупки, нали.
Та влизаме набързо и се насочвам към първата набелязана цел, когато пред погледа ми се изпречкват прибори за хранене. И тогава се сещам, че моята миялна е като ламя, и все не ми достигат чисти лъжици, а не върви да сърбаш супата с чаени.
Без да се бавя, бързо сканирам рафта с лъжици и се насочвам към среден клас качество и цена. Все пак са за ежедневна употреба, но не искам пък и евтини и грозни. И така държейки ги, продължаваме с покупките, и докато стигнем касата се оказваме с препълнени ръце, и мъжа ми слага лъжиците стегнати като стрели в сноп, в джоба на якето си, срамежливо подавайки се оттам, за да му напомнят на касата да ги извади и плати.
И такааа, изсипваме всички планирани и допълнителни стоки на лентата, освобождавайки ръцете си, аз дебна за една бутилка да я поема овреме, да не се счупи и набързо напъхвам и останалите маркирани стоки в торбите. Плащаме с карта, и към колата.
В къщи разтоварвам и подреждам покупките, които се оказват повече от три, и изведнъж се сещам, че не си спомням да съм чула дрънченето на лъжиците по лентата за маркирани стоки. И в чантите ги няма?! Преглеждам набързо и фактурата и опс изненада – и там не фигурират.
Къде са ми лъжиците, аз нали ти ги дадох да ги държиш, кой те знае къде си ги посял – се провиквам. А такива хубави бяха, поне 5 минути ги избирах и сравнявах с останалите. Ще гребеш киселото мляко с вилицата, да знаеш … правя се на ядосана.
И тогава – хоп, мъжа ми се сеща, че последно ги е гледал в джоба си. Проверява и ..там се оказват. Седят си кротко, даже стърчат леко и не се обаждат.
Ти си крадец – му викам- на лъжици. Ако бях знаела, че можеш да ги откраднеш, щях да си взема от най- скъпите, и започвам да се тюхкам.
Така е, като не знаеш, не подозиращ, нито ти минава и бегла мисъл да крадеш – си спокоен и уверен на касата и изхода, пред камери и охрана. И не те хващат.
А ако бяхме решили крадем, с тази мисъл и настройка, от притеснение сигурно щеше да ни личи и да се провалим.
А такааа, е на сега вече се притеснихме истински като се сетихме, каква излагация и разправия щеше да стане, ако ни бяха засекли забравените за декларирани лъжици в джоба, щяхме да пишем обяснения, да берем срам и неудобство. Плащането в троен размер и глоба щеше да е най- малкия ни проблем.
Ама не вървеше – нито да се върнем и да ги платим – щото не знаехме как ще реагират, нито нищо освен да оставим нещата така. Все пак беше за около 15 лв. Там съм пазарувала повече от 10 години за немалка сума пари. Та приехме лъжиците за бонус от веригата за лоялност и закрихме въпроса.
Сега му викам, да взема да те пратя да ми откраднеш и малко вилици ли, поне един нормален комплект да си заформим.
|
Крадец ! [re: h1685614@trbvm.com]
