"... не смяташ ли че точно те са си самодостатъчните ... "

Не, не са. Те винаги се нуждаят от още нещо, нещо външно, което точно сега липсва, и още по-лошо - винаги ще липсва поради някакви непреодолими обстоятелства; но мамка му - те се нуждаят точно от него! Или са си избрали да желаят нещо непостижимо, наясно са че няма как да го имат, но са се запънали като костилка на дупе - "Искам точно това и нищо друго!". И обикновено точно това непостижимо липсващо нещо е тяхното оправдание за това че не са сложили живота си в ред, че не предприемат никакви действия за да се променят, че са се превърнали мрънкащи самосъжаляващи се торби с лайна и прочее. И ако получат упрек отнякъде за това в какво състояние е животът им, обикновено ще чуете нещо от сорта: "Еееех, аз ако можех /ако имах, ако бях/ ..., щяхте да видите вие!"

Самодостатъчните са си хванали живота в ръце и винаги правят необходимото, защото знаят, че всичко което им се случва е единствено тяхна отговорност. Защото за да бъдеш самодостатъчен трябва първо да си достигнал определено разбиране. Без това разбиране винаги ще има нещо да ти липсва, за да бъдеш какъвто желаеш. Или поне го заявяваш...

Смисълът на живота е в удоволствието от абсолютната му безсмисленост.