Re: Леле!.. / Контакти / Споделено

Не, подобно знание не би ме направило щастлив. В случая жената си е съвсем наред, аз съм този, който не е подходящ.

Прав си – имаше точно 2 опита, в които не се случи нищо.

Първият опит беше в гимназията, когато тя ми беше написала едно писмо за Св. Валентин в гимназията, обаче без да уточнява от кого е – по почерка познах, че беше Тя. В писмото се чудеше защо съм си провалил живота за шепа изкуствено щастие, нещо около тези линии.

Вторият път беше години по-късно, когато ме покани на кафе, но аз бях в много мрачен период и тогава бях преценил, че не искам да вижда плашилото, в което се бях изменил, поради което не пожелах да се видя с Нея за да не я уплаша.

Тя не е от жените, които отпускат аванс. Достатъчно е само да види в какъв фантом от операта съм се превърнал през всичкото това време след завършването, за да се изплаши и да избяга. Само че тя е вече зряла жена и изобщо не би се съгласила да излизаме – имаше достатъчно от моите глупости и не иска нищо от моя милост. Тя си пада по друг тип мъже, не по бездарни мухльовци като мен.

Мога да сменя субекта, но не искам. Вече никоя не ме харесва. Заседнала ми е буца в гърлото и ме крепят единствено консултациите с психоложката, но и това е до време.

Не мога да спра да мисля за Нея и да Я изпъдя от ума си. Излизал съм с 5 жени до сега, но нито една не ме е карала да се чувствам така, сякаш наистина животът ми струва по-малко от тях. Не мисля за самоубийство или подобни глупости, но ми е заседнала буца в гърлото и съм абсолютно безпомощен.

Като наркотик е. Септември месец показа нова снимка и пак ме хипнотизира. Не съм аз, ако не Я виждам. Безразличието Й към моето скромно аз ме прави безмълвен и ми ме лишава от сън. Подобно на