|
Тема |
Леле!.. [re: Nuke Dukem] |
|
Автор |
Chromanin (рак пустинник) |
|
Публикувано | 01.12.18 00:49 |
|
|
Голем филм, брато! До къде е стигнал прогреса! Само до преди два века младите си правеха серенади под балкона, а сега си пишкат по стените. Пардон, пишат... все тая! Тотален backfire. Пази си веждите.
Що се вкарваш в такива сапунки? И не те ли натоварва писането в стил google translator?
1984 е политическа антиутопия, огледало на тоталитарната държава, такава каквато Оруел я е прозрял още през 1948. Ти си малък и не помниш, няма как да знаеш за какво точно става дума, затова и ти е толкова отвратително.
Ще ти разкажа един гаден виц.
В бар влиза мрачен младеж и се тросва на бармана:
- Пет мастики!
- О, пет мастики е сериозно начало! Какво празнуваме? - опитва се да бъде дружелюбен барманът.
- Първия минет - лаконично обяснява младежът.
- Е, и това е добър повод за празнуване. Нека тогава шестата мастика да е от мен.
- Мислиш ли че ако пет мастики не ми оправят вкуса в устата точно шестата ще го оправи?...
Та в този ред на мисли - ако нещо не е станало от третия опит какво те кара да мислиш че четвъртия ще е успешен? Сменяй или подхода, или субекта. Толкова неуспешни опити по един и същи начин с една и съща жена означават само едно - или начинът е неправилен, или жената. Пък и ще те направи ли щастлив знанието че е кандисала да ти отпусне някакъв аванс с надеждата че поне малко ще поспреш да й досаждаш?
Смисълът на живота е в удоволствието от абсолютната му безсмисленост.
|
| |
|
|
|