|
Първоначалното ми намерение беше в тази тема да се позабавляваме на гърба на „светите писания”. Вероятно защото съм такава гадина – рибка-присмехулник, и за мен в този свят няма нищо свято. Нито пък нещо несвято. Нито пък нещо сериозно, нито несериозно. Просто защото тези етикети не са нещо реално, те не съществуват, те са само концепции на ума. Но нещата внезапно взеха сериозен обрат. Благодарение на Омбрето, сериозно подкрепен от Алекс. И понеже поех ангажимент, а коварното ми его много държи вие да мислите че съм човек който твърдо стои зад думите си, в поредица от постове тук ще се опитам да изложа пред вас с цялата академична сериозност, на която съм способен, личните си съображения, поради които не вярвам на библията. Ако на някого не му понася толкова много сериозност, да не се сърди на мен, не аз го пожелах. Като Пилат Понтийски и аз си умих ръцете...
Бях призован да дам конкретен цитат от библията, къде точно лъже. Нали не искате да ви публикувам тук пълния текст на стария и новия завет? Ако някъде сметна за необходимо, ще посочвам съответната референция – книга, глава и номер на параграф. Всеки, който има интерес и достатъчно време може да задоволи любопитството си на тези адреси:
Можем вече да започнем по същество. Важно уточнение:
Това са само мои лични съображения, те не ангажират никоя официална институция, нито по какъвто и да било начин ангажират някого от вас да ги приеме. Четете ги на своя собствена отговорност. Авторът на тези редове не носи отговорност за понесени от читателите морални щети или накърнени религиозни чувства. Предупредени сте.
Теза 1: Старият завет е „изфабрикуван” в Египет
В началото бе хаос, в края – тотален батак...
Подкрепящ довод 1: Липса на исторически и археологически доказателства.
Книгите на стария завет са изпълнени с величави събития, славни крале, войни и мащабни бедствия. Подобни значими неща винаги по някакъв начин са намирали отражение в свидетелства, част от които са достигнали и до нашето съвремие. Как обаче стоят нещата с библейския Израел? Въпреки усилията на стотици ентусиасти, посветили живота си на изследване и доказване на светите писания съвременната наука разполага с 4 археологически артефакта, в които се споменава древен Израел, а именно: Мернептахския камък от около XIII век пр.н.е., оставен от египетския фараон Мернептах; Моабитския камък от IX век пр.н.е., оставен от цар Меша (споменат и в библията - Четвърта книга Царства, 3:4,5 като Меса или Миса, в зависимост от превода); камъкът от Тел-Дан, датиран приблизително от IX – VIII век пр.н.е. и за чието авторство няма единно мнение, в който се споменава библейския цар Давид; и двата асирийски монолита от Курк (Ючтепе) от X - IX век пр.н.е., в които се споменава Ахаб, цар на Израел, но това не е твърде сигурно, защото това е единственото споменаване на думата „Израел” в асирийски надпис и не всички изследователи са единодушни че именно това е значението. Нито един хронист не е написал нито думичка за славното минало на израилтяните. Въпреки че четейки библията оставаме с впечатлението, че в онези времена те са имали доста високо ниво на цивилизованост и следователно богата материална култура, от нея не се е запазило нищо. Няма дворци, няма градове, нищо. От четирите открити артефакта, в които се споменава Израел трите са с гарантирано неюдейски произход.
От казаното аз за себе си правя извода, че наистина в земите около Мъртво море са живели дванадесетте юдейски племена, които са имали своите владетели. В някакъв исторически момент вероятно подгонени от глада те са тръгнали да търсят по-добри условия на юг, стигнали са до Египет и там са били поробени. Това са единствените библейски факти, които може да се смята че са потвърдени и които (засега) можем да приемем за достоверни.
За тази вечер толкова. Когато мога ще продължа.
Смисълът на живота е в удоволствието от абсолютната му безсмисленост.
|
Като ще е сериозно, нека е сериозно [re: Chromanin]
