|
Ами то всъщност самите редакции показват, че допускам грешки, но не съм съгласен, че тяхната редакция е излишна – напротив, грешките са за това, за да се редактират.
Честно казано не знаех за ефекта на прожектора, поради което изчетох цялата в уикипедията и ще си позволя кратък превод на някои пасажи, тъй като така запомням информацията за по-дълго и си преговарям уменията, освен това на някой може да му се стори интересно.
Ефектът на прожектора е феномен, при който хората проявяват склонността да вярват, че са забелязвани повече, отколкото всъщност са. Тъй като човек е постоянно в центъра на собствения си свят, точната преценка за това колко той самият бива забелязван е рядко срещано явление. Причината за този ефект е във вродената склонност да се забравя, че въпреки че човек е центърът на своя собствен свят, човекът не е центърът на света на останалите. Тази тенденция е особено забележима, когато човек върши нещо необикновено.
Изследванията са показали опитно, че подобно драстично надценяване на ефекта, който се оказва върху другите е широко срещано. Много професионални социални психолози насърчават хората да осъзнават, разбират, усещат и забелязват ефекта на прожектора, и да позволяват на този феномен да смекчава тяхното възприятие за това доколко те самите вярват, че са в светлината на общественото внимание. С други думи, добре е ние да сме наясно, че не сме в центъра на Вселената.
Терминът "ефект на прожектора" е бил измислен от Томас Гилович и Кенет Савицки. В света на психологията, това явление е представено за първи път в списанието през 1999. Въпреки че това е първият път, когато ефектът е бил публикуван като научен термин, той е съществувал в научните среди и преди това. Имало е други проучвания преди 1999, при които се е изследвал феномен подобен на "ефекта на прожектора", описан от Гилович и Савицки. Томас Гилович изучавал това чувство в продължение на много години и написал много други научни статии, преди да започне работа със Савицки. В своето проучване със Савицки, той комбинирал различните свои наблюдения за да опише ефекта на прожектора. Гилович не бил единственият, който забелязал това явление сред хората. Дейвид Кени и Белла ДеПоло провели проучване, в което се разглежда дали хората знаели как другите гледат на тях или не. Дейвид и Белла си помислили, че хората ще базират своята гледна точка относно това как другите си мислилят за тях ползвайки собствените си възприятия, а не обратната връзка, която им била давана. Проучването установило, че възгледите на отделните хора за това, което другите мислят за тях е променливо в сравнение с онова, което действително се мисли за тях.
Казано другояче, това, което хората мислят, че другите мислят за тях рядко, ама много рядко съвпада с онова, което тези други хора действително мислят. Или както ние казваме, де го чукаш, де се пука, а в моят конкретен случай – аз си мислех, че тя ме харесва, пък тя всъщност ме презира.
Ефектът на прожектора е продължение на няколко психологически явления, сред които е явлението известно като , което предполага, че индивидът ще ползва собствените си вътрешни чувства на безпокойство и придружаващият ги собствен образ като котва, след което ще коригира недостатъчно за факта, че другите не са толкова осведомени за тези негови чувства, колкото той самият е осведомен, вследствие на което той ще надцени степента, в която тревогата му е очевидна за останалите. Всъщност Кларк и Уелс през 1995 предполагат, че хората с обществени страхове (социофоби) влизат в социални ситуации в повишено себесъсредоточено състояние, а именно, изхождайки от повишена емоционална котва. Това себесъсредоточено състояние затруднява индивида в отделянето на публичното и личното себепознание за да се съсредоточи върху дадена задача.
Друг феномен, свързан с ефекта на прожектора, е . Ефектът на лъжливия консенсус се случва, когато индивидът надценява степента, до която другите хора споделя неговите мнения, становища и като цяло, неговото поведение. Това води до невярно заключение, което ще увеличи себеуважението и себеоценката на индивида. Ефектът на лъжливия консенсус е противоположната теория на ефекта на лъжливата уникалност, което е склонността на индивида да подценява степента, до която другите споделят еднакви положителни нагласи и неговото поведение. Всеки от тези ефекти може да се приложи към ефекта на прожектора.
"Аз като мишена" е друго тясно свързано с ефекта на прожектора явление. Това понятие описва случаите, в които някой вярва, че събитията са насочении прекомерно към него. Например, ако един ученик има да свърши задача в час и не се е подготвил както би трябвало, ученикът може изпадне в паника и да мисли, че просто защото не се е подготвил добре, учителят ще знае това и ще го извика да го изпита.
Също свързана с ефекта на прожекторите е (което понякога се нарича илюзията за прозрачност на наблюдателя) – тенденцията на хората да надценяват степента, до която тяхното лично душевно състояние е известно на другите. Друга проява на илюзията за прозрачност е тенденцията на хората да надценяват колко добре разбират личните умствени състояния на другите. Тази когнитивна склонност е подобна на илюзията за асиметрична интуиция, при която хората възприемат своите знания за другите сякаш надвишават знанията на тези други за самите тях.
Други свързани понятия са , , и
Да бъде продължено...
Редактирано от Nuke Dukem на 16.11.18 06:21.
|
Re: Важни са и гените по рождение [re: snowprincess]
