|
Не възнамерявах да пиша сериозно по темата (то подобна тема няма как и да е сериозна),
но понеже гледам как все повече затъваш в блажено самодоволство от типа "глей колко съм правилна, пък другите са погрешни",
реших да ти обърна внимание върху някои аспекти на виртуала, които очевидно не осъзнаваш. (Като под виртуал разбирам не само "реалността", създадена от интернет и от компютрите, а и света на въображението, "илюзиите и заблудите").
Та - първо очевидното: аз (фен на виртуала), с регистрация от 2005г., имам към 4400 мнения за около 13години, ти (противник на виртуала), с регистрация от 2016г., имаш към 6100мнения за около 2години. По мое скромно мнение, писанено "изяжда" много повече реално време от четенето, а ти вероятно и четеш повече от мен, предвид активността ти:) тааа, кой прекарва повече време в илюзорния свят се питам (въпросът е риторичен)
Второ.
За себе си мога да кажа, че писането в клубове ме стимулира да бъда по-внимателно към изказа си, и още след първите месеци писане, осезателно подобрих изказа си и в реала..щото знаеш, когато разговаряш с някого наживо - усмихваш се, намигаш, "сещаш се" и т.н. Много често хората остават с впечатление, че са се разбрали, а всъщност всеки е останал с впечатление че неговото мнение е прието а то не е.
Изобщо, писането много подобрява способността да се изразяваш точно и концентрирано, а това има огромно практическо приложение.
Трето.
Тъй като имам вече доста дълъг "стаж" в дира - започнах да пиша на 37, сега съм на 50. От време на време ми е любопитно да разровя старите си постинги (да речем, веднъж годишно, оттук-оттам, чета каквото ми попадне). И ми е много интересно да видя за какво съм се пенила преди време и как съм променяла приоритетите си, и в крайна сметка - мога да отчета как се развивам :). Не ми казвай, че писането но дневник е същото - няма как сама да се провокирам с разнообразни мнения, че и да си отговарям по начин, който не би ми хрумнал никога, и да пиша по 5-6 отговора в защита на разни аспекти от тезата си. Всичко туй е напълно невъзможно да се случи извън "измисления" свят. А е важно. Поне за мен е важен въпросът коя съм, и на къде отивам :)
Четвърто.
Аз съм дизайнер, и при мен всичко се случва първо в изпълнения с илюзии и заблуди свят на въображинието ми, после от моя личен виртуал го пренасям в компютърния, после колегите от конструкторския отдел взимат моите модели и ги разделят на по-малки части и операции, които после превеждат на "езика" на машините и, забележи! чак след това машините започват да работят по изпълнението, демек от виртуал произвеждат реалност. Всичко това е казано много просто, всъщност "проиграваме" виртуално доста ситуации, спорим, караме се и т.н, докато се стигне до машините (реала). И не ми се мисли какво загуба на време и ресурси и пари би се получила без виртуалното разглеждане на тези въображаеми неща, а има много хора, които дори не проумяват какво точно работим.
Пето.
Съществува нещо като "закон за привличането" - демек това, върху което се концентрираш във въображението си, по някое време се проявява в реалността. Давам прост пример от моя опит. Преди време, в някакъв момент ми стана много забавно, както си ходя по улиците, и гледам фасадите на сградите, да си представям как биха могли да се дизайнират по-добре - представях си какво би било ако се боядисат по различен начин, с други цветове, с друго членение, или ту-там да се направи облицовка, или друга дограма - абе въобще, каквото ми хрумне докато ги разглеждам - напълно безсмислено занимание, игра на въображението, илюзии и т.н. Само че, когато няколко месеца по-късно ме се обадиха едни познати, които си бяха купили къща на груб строеж, и ме попитаха, дали мога да им дам някакви идеи за довършване на фасадите, аз се съгласих с радост, и с увереност, че ще се справя. Те останаха толкова доволни, че ми възложиха да оформя фасадите и на другата им къща, и ме препоръчаха и на свои познати. Досега съм направила по подобен начин фасадите на 8 сгради. И това е само един пример :)
Тъй че да, безпорно аз съм с по-различен темперамент от твоя,
най-малкото, за мен е важно да мога да подредя мислите и чувствата си, преди да дам израз на каквото и да е, ето защо обичам да прекарвам време в самота и размисъл.
Всеки избор, които правиш, ти дава едно, а ти отнема друго. Наивно е да твърдиш, че твоите избори дават хубавите неща, а обратните на твоите отнемат или дават кофти неща. (А ти правиш точно това в тази тема). Просто ние сме различни хора, с различна съдба, раздадени са ни различни карти, които разиграваме както можем.
Е, сори, стана дълго, ама така и така съм в болнични....
Но пък ако не беше, ти, никога нямаше да седна да подредя нещата по този начин. Не казвам че е най-добрия, но все пак хвърля някаква светлина по темата, надявам се.
|
Re: Измисленият свят на виртуала... [re: ShokoLada]
