и комплексни. Възпитанието, моралът, религията, ритуалността - всичко дава някакво отражение, защото всичко ни влиза в главите. И всеки разбира каквото му е удобно. Обръщате ли внимание на думите? Начинът, по който преобладаващата част от мъжете говорят за отношенията си с жените е ужасяващ. Словесността им гъмжи от клишета, издаващи желание за притежание, доминиране и агресия. Ще се въздържа от цитати, но понякога като говорят за секс просто изумявам - за мигове на интимност и нежност ли става дума или за някаква баталия? От другата страна пък жените застават в позицията на жертва, като че ли те не получават удоволствие, а се подлагат едва ли не на инквизиция... В сватбения ден на младите се пожелава да се обичат "докато смъртта ви раздели". Чакайте малко, това благопожелание ли е или проклятие? Няма ли човек правото да направи друг, различен избор? Или щом ще е раличен - по-добре да е смърт!

А бе, сбъркан свят, ама това е - друг няма...

Не е лесно, но в никакъв случай не е невъзможно.