Болката е естествена част от този свят. Тя идва при нас нечакано и понякога незнайно защо, може би за да ни напомни че (все още) сме живи; и си отива, отминава, напуска ни задълго и ние отново имаме възможността да живеем без болка. Да, ама не! - тялото забравя болката, но умът не. Той упорито връща спомена за отминалата болка отново и отново, превръщайки я в страдание. Страданието е творение на ума, а нищетата - негово състояние.

Виждал ли си някога покрив с дървена конструкция? Не? Чудесно! Всеки такъв покрив е подпрян задължително с поне една централна колона. Майсторите-дюлгери я наричат "поп". Представи си сега че хващаш тази колона и я изнасяш извън очертанията на покрива, да го подпира отвън. Колко дълго мислиш че такъв покрив ще стои на мястото си? Нещо външно може да ти достави моментна радост, но не може да те направи щастлив. Милата кучинка дори да ти роди 101 далматинци, след три седмици ще им се нарадваш и ще тръгнеш да търсиш друга радост. Истински щастлив може да те направи единствено това: "Аз Съм".

А утре... Това е тотална химера. Не можеш да разбереш какво ще се случи след пет секунди, какво остава за утре?

Не е лесно, но в никакъв случай не е невъзможно.