Re: Не слушайте вътрешния глас! / Контакти / Споделено

Това е не толкова дефиниция за страхливост, колкото за тъпотия. Например мен ме е страх от височини и от смъртта, затова никога не бих скочил. Той обаче се оказа един глупак, който реши да се самоубие, вместо да работи до смърт. Можеше да дава пенсията си на неговото семейство, да работи като охрана някъде, да откаже пушенето – можеше да направи 100 други неща, но не и да скача!

Обаче той реши да скочи.

Така се развика неговата жена тогава – Помоооощ, той скочи! – а то нямаше с нищо какво да й се помогне. Нито на него.

Това се случи преди около 5 години. Беше късна октомврийска вечер, може би около полунощ. Сърфирах в Интернет и внезапно я чух да крещи "Помоооощ!". В първия момент си помислих, че някой беше нападнал тях за да ги обира, или че е се е случил някакъв битов инцидент. Веднага излязох за да проверя какво се случва – а може би трябваше просто да си остана вкъщи, както направиха всички останали съседи, с изключение на другата съседка от диагонално разположения апартамент спрямо нашия. Когато излязох в коридора на етажа, чух от жена му, че бил скочил.

Тя беше паникьосана и само повтаряше "Той скочи! Той скочи!"

Съседките искаха да хванем асансьора, но аз настоях да ползваме аварийното стълбище. По пътя надолу се обадих на 112 и казах на телефонистката, че съседът, за съжаление, беше решил да сложи край на неговия живот чрез скачане от балкона, след което уточних адреса на произшествието. Това ми отне толкова време, колкото бе необходимо да извървим стълбите от 9-я до 5-я етаж. Някъде около 3-я видях тялото му. След това излязохме навън.

Огледах го. Беше с лице към небето и широко отворени очи. Може и да бъркам, но изглеждаше щастлив, което ме отврати. Както той пушил цигарка на балкона, решил да скочи от балкона.

Скоро след това дойде линейка и полиция. Покриха тялото му, разпитаха ме набързо и аз се прибрах вкъщи. Цяла нощ не можах да спя. На другия ден отидох до Британика, където се бях записал на уроци по английски. Разказах какво се е случило и учителката ми предложи да си тръгна, но аз настоях да остана. Нямах намерение да си губя от уроците заради това!

Според мен той се самоуби, защото беше финансова тежест за семейството си. Жена му обаче каза, че той си бил внушил, че бил болен от рак и това било причината да се самоубие. Може би тя беше права, но това не оправдава неговата постъпка – той можеше да не причинява този стрес на мен и неговото семейство.