Тя тая баница за Азът, ама и аз си хапнах


Аз като философ, зачудвам се на простите неща,- наши ли са мислите, или ние сме на мислите. Ние ли ядем баница, или Азът яде баница ? Или да кажем бирата ? Кой пие бирата ?



Мисли за мислите, и мисли за бирата.


Мисля ,следователно съществувам.
Мисля ! Значи осъзнавам че мисля.
Не мисля нищо друго,мисловният ми поглед е взрян само в съмнението дали наистина мисля.
Фокуса на провиждане е насочен от самите мисли към тях самите чрез огледалото каквото те могат да бъдат.
Котка която гони опашката си ,но усеща че е в движение,усеща се жива.

Мисля без да се насилвам,мисля без да ме насилват да мисля /примерно със задачи по математика/ мисля дали мисля,щото интуитивно чувствам, че отговорът ще е положителен.
Интуитивно ли казах ?
Кой по дяволите в мен си осмелява да мисли преди да съм си помислил ?
Мислите които премятам мои ли са,или аз съм на мислите?
Аз ли ги премятам ,или те ме премятат ?

Ако сега реша да си отворя бира ,-това аз ли съм го решил ,или мислите решават че за тях ще е добре ако аз си отворя бира.
А че ще е добре да си отворя бира е несъмнено,защото е извън съмнение.

Интуитивно някой в мен е изпил тази бира още преди да я отворя.
Нетърпеливи мисли !
Изконсумирали са предварително кефа от бирата която след малко ще отворя ,защото какво е организмът ? Генератор на нужди!
Всъщност нуждите ,липсите, са отварящият се обем в който мислите могат да осъществят инвазията си.
Мислите се нуждаят от материалният свят ,материалният свят е създаден и поддържан всеки миг заради мислите и не може и секунда без Онази най Голяма Мисъл на която всички мисли са просто периферия и окончания.
Мислите не могат без бира!Иначе бирата не би съществувала в свят създаден от мислите!

Така говорят моите мисли!Мамка им!Искат бира