|
Имам си действителна приказка по темата, която може да осмисли неделната ви вечер.
Админката
Случи се преди две г. Нашият админ, знаете го от други мои приказки, започна да се жалва първо на колегите, с които е по-близък и после по каналния ред нагоре, че бил много натоварен и не смогвал, можело голяма грешка да стане, загуба на данни и фирмен престиж и тъй нататък. Той сам се грижи за какво ли не, като за част от дейностите се вика външна фирма за техническа поддръжка и им се плаща на свършена работа. Така си мислеха, че им излиза по-евтино, отколкото да назначат собствен персонал. Обикновено при случай на срив външната фирма реагираше чак на другия работен ден и то само 'да мине набързо човек да огледа какъв е проблемът'. Чак на по-следващия ден заработваха. Неефективно, а шефовете после се караха на админа ни. Аз понеже се числя към близките му колеги, даже май най-близката, но не чак в оня смисъл, който сигурно си мислите. Заедно съчинихме прошението и аз специално вложих в него изречения, които предполагах да са психопрограмиращи и да натиснат съотвените бутони на мениджмънта. Бях много горда със себе си и си мечтаех някой да ме възнагради с вкусни палачинки или нещо друго приятно.
Тръгна преписката по каналния ред и след известно време стигна до големите шефове. Те се намръщиха само като с бръснещ поглед видяха в текста предложението за назначаване на нови хора към админа. За щастие тогава бяхме спечелили тлъст проект и бизнесът ни изглеждаше повече от розов, та одобриха бюджет, в текста смениха множественото число с единствено и възложиха на техническия директор да действа. Той след кратък размисъл си го премести в другия крачол и работата замря.
Животът си течеше, админът мрънкаше, а във фирмата вече усилено се говореше, че ще се назначава негов помощник. Нищо не ставаше! След спонтанно събрание на колегите симпатизиращи на админа, ме излъчиха да отида при техническия и с много личен чар да се опитам да ускоря процеса. Очаквах той да ми се скара, но отговори кротко, да, действаме по въпроса. И пак нищо!
Има справедливост на този свят! Още на другия ден стана голям срив и изпопадаха де що има услуги, които поддържаме. Това не беше достатъчно, ами главно заради силно забавената ел поща, на шефовете им просветна и тръгна процедурата след дъжд качулка. След като оправихме белaта, възстановихме услугите, пуснаха обява на сайта и в колкото се сетиха рикрутмънт сайтове. Писаха и на окръжно до всички, който има познат админ със съответната квалификация, да го дава насам. Назначиха и комисия. Шефката на HR отдела, който се състоеше от един човек, нея самата, неприятна лелка към 50, колегата програмист от отсрещното бюро, вероятно първо него е видял шефът като е надникнал в залата ни и... мен! Разтревожих се и пак се наложи да извървя пътя голгота до кабинета на шефа. Но първо похапнах добре, покрай тези вълнения бях много огладняла и защото при шеф не се ходи на празен стомах. Попитах не е ли редно и админа да го включим в комисята, онзи каза да и махна разсеяно с ръка да му се разкарам от главата. Оправихме формалната част и зачакахме кандидатите...
Ако си мислите, че в Германия лесно се намира свестен админ, то се лъжете. През няколко дена ни навестяваха някакви... как да го кажа, направо извънземни! Даже поглеждах през прозореца дали не е кацнала летяща чиния отвън до паркинга. Кой без образование, кой без опит, кой с ужасния вид с който се представят в комична светлина админите във филмите, запусант, мирише некъпан. И интервютата ги правехме след работно време или в съботи. Страшна досада! Добре, че от бюджета бяха осигурили и кетъринг за нас и кандидатите, та си похапвахме и пийвахме слаба бира.
Виждам на задните редове някои от вас задрямаха. Ето сега започва съспенс! Малко преди края на срока за кандидатстване получихме портфолиото на една дама. Дотук само мъжаги. Впечатляващо!!! Завършила с отличие комп. инженерство в ТУ Виена, специализирала в Берлин, сертификати на Сиско, HP, работила една година като програмистка, сега е сисадмин в Дейзи Хамбург, ако знаете какво е. Още и добри препоръки от предишни работи. Направо слага в джоба си половината нафукани айтита във фирмата. На 35, разведена, Мартина се казва.
Още ли няма съспенс? Приложила и голяма цветна снимка. Ами, хубава, много хубава! Действието се развиваше преди това тъпо GDPR, което ни извади душата и няколко минути по-късно всички приятели на админа в и извън фирмата вече имаха портфолиото и забушува обсъждане.
Успокоихме се и и я викнахме на интервю. Тук вече шок! Първо гледахме като дърти клюкарки от прозореца как тя пристигна със симпатична количка Смарт и ловко паркира. Посрещнахме я в заседателната зала. Дамата е наистина великолепна от типа, колкото по-прилично и служебно се облича, толкова по-неприлични желания предизвиква у всички полове. Перфектна фигура, дълго добре оформено краче. А очите! Огромни тъмносини, блестящи. И просто уверена интелигентност се излъчва от нея. Виснаха ченетата на двамата мъжове от комисията, висна и моето, висна дори на лелката ейчарка! Очакваше се нашият админ да подхване разговора, но имаше рибешки вид и едва ли биха се отронили смислени думи от устата му. Връщам се малко назад, когато обсъждахме изискванията за кандидатите. Шегувахме се какви да са, ако се явят жена. Админът ни има известно чувство за хумор и отсече- да може да спи в подземието на духащите климатици и ревящите сървъри, да е добра в поне три култови онлайн игри, да разказва сладки приказки като мен и да владее поне три ... пози от Кама Сутра! Разбира се и поне два вида релаксиращ масаж като за схванат страрши админ. И да е хубава. За къпане не стана дума, понеже във фирмата не ме знаят в тази светлина. Сега като почна интервюто той мълчеше с отнесен поглед и сигурно си прехвръляше в ума изискванията.
С леко запъване аз открих парада и тогава Мартина само с един жест и изречение, което не помня, така стопи леда, един вид, ясно ми е, че сте шокирани от вида ми, но давайте да вършим работа и вече тръгна много гладко и стегнато.
Админът най-после слезе на земята и явно реши да се покаже какъв голям мъж и специалист, и голям мъж е, и зададе коварни въпроси по специалността. Мартина оговори бързо и с лекота. После той и подаде лаптопа си, там се беше логнал на един тестов рутер и я накара да направи някаква сложна конфигурация. Тя свърши това безупречно за десетина минути. Админът зададе още няколко въпроса, на които тя също отговори добре. Колегата програмист доби дар слово и също зададе въпрос за някакъв алгоритъм със засукано име за генериране на псеводослучайни числя. Мартина направо изнесе една петминутна лекция, която съм сигурна програмистът не разбра изцяло. Струва ми се в този момент и аз казах нещо умно, при която тя ме изгледа с респект. Питахме я за езици. Немски роден, английски отличен и малко шведски. Тук аз се захилих вътрешно, но тя усети!
Минахме на битови въпроси. Сега живеела в близък град, но щяла да се премести на квартира в нашия, ако я вземем.
Докато течеше така интервюто, аз пък се отнесох и почнах да си мисля изпълнена с противоречиви чувства. Ако Мартина я приемем, тя ще е най-красивата във фирмата. А преди това бях аз, ако не броим секретарката на единия от големите шефове. Изглеждаше ми и че би могла да ми стане добра приятелка, доколкото вникнах в характера и. Минаха ми и шантави мисли какво бих правила с нея, ако ми падне. Не съм би-, но ако се наложи, винаги мога да и нарисувам брада и мустаци, въпреки че не ги харесвам у мъжете. И още няколко такива мисли за запълване на времето.
Вече беше станало късно, приключихме като и казахме, че ще и се обадим скоро за решението ни. Като се изпращахме, тя се здрависа и с мен, както ми се стори малко по-сърдечно и продължително, назоваме по име, довиждане Алис. Нали знаете при такива бързи запознанства, особено при екстремни ситуации като тази, всеки си избърборва името и никой не запомня ничие. По-важното, че ме изгледа внимателно от глава до пети, с онзи поглед 'аха, така си изглеждала значи'. Това го осъзнах малко по-късно, както ще видите.
Станало 10 часа и вече наистина нещо ме зачовърка. Вкъщи нямаше нищо за ядене и защо домашният любимец не ми се е обадил няколко пъти да пита докога ще се мотам?? Много подозрително, без още да знам защо. Изнамерих един найлонов плик и тръгнах към масата с кетъринга, към която вече се беше понесъл пълничкият админ устремно, но не достатъчно. Аз изминах разстоянието за по-кратко време и напълних плика с какво ли не, получи се нещо като полусуха яхния. Мушнах и колкото можах да сместя кенчета бира и няколко вафли в дамската си чанта и си тръгнах.
Вкъщи любимецът ме посрещна учудващо мило. Очаквах да е като градоносен облак, както се случва, когато вечер няма нищо за ядене. И букет цветя! Ей така, без повод. Хъм!??
Докато си измия ръцете и разсипя яхнията в чинии, чух как му звънна телефонът. Много рядко му звъни личния по това време. Той измънка нещо и затвори. Отидох да слагам масата, а той беше добил онзи смутен израз на лицето, който всяка умна и опитна жена безпогрешно разпознава. Точно да почнем да се храним, той се извини необичайно учтиво и отиде в тоалетната. С телефона!
Намерих си повод да мина покрай вратата на тоалетната, за да донеса бирата и както и очаквах, той нещо тихо говореше вътре. Сега сигурно и най-недосетливите от вас се сещат какво точно става.
Започнахме да се храним нормално и си говорихме главно как е минал денят ми. Разказах му за админката, колко е печена, без много подробности колко е красива. Домашният любимец разпалено ми препоръча да я вземем... Мартина! Не бях споменала името и! И като се започна една разправия... Той я бил познавал отдавна и я насочил към нас като разбрал, че си търсим хора. Аз и това бях пропуснала да му кажа, той видял някоя от обявите. Сега му се обаждала да изкопчи информация чрез него как се е представила. А аз не съм ревнива!
След още три часа препирни, като Мартина ставаше и Марта и дали не ми се счу и Мартичка, домашният любимец изтърси, ако сме я назначили, да я приберем за няколко дена у дома докато си намери квартира, имаме отделна стая за това. Тук вече и последната частица ревност ми се изпари, просветна ми гениален план за контраудар и ми се приспа. Легнах си некъпана и без това щях да се къпя в сълзи в тъмното. Свърши се този тежък ден.
На сутринта отидох рано в офиса, изчаках да отвори банката в Кьолн и се обадих на един стар приятел, сисадмин там. Много готин и умен пич, много! Оуен се казва, англичанин преселил се постоянно в Германия. Щастливо женен с малко дете, но това нямаше значение за упражнението му. Направо му казах да дойде в събота на интервю, дори да не си търси работа, аз ще му платя пътя и после обяда в хубав ресторант като свърши интервюто. Казах, той е умен и ме познава добре, разбра че се играе някаква премиерна пиеса. Отговори, добре, но да не го обиждам 'ние банкерите сисадмини сме богати', той ще си плати всичко. Само да се чуем пак в четвъртък по обяд за сигурно. Аз му казах, да ми звънне по-добре вечерта след работа. Звънна ми да потвърди тогава, а аз в къщи пред домашния любимец играх съответната роля докато говоря. Любимецът се спече и се разкара в другата стая, а аз използвах да помоля банкера да ми звънна пак в петък по същото време, може и по-късно, нищо че сме се разбрали вече. В петък повторихме сцената и минахме обичайните нощни разправии с домашния любимец, но аз вече силна!
Дойде събота, претупахме интервюто със същата комисия, очевидно това беше нашият най-добър кандидат, Мартина отпадаше. След това с него отидохме в един доста тежък ресторант и добре си прекарахме. Много го харесвам този човек, но повярвайте, нищо интимно не сме имали. Дори не съм го къпала, освен насън и то повече си приказвахме умно във ваната, отколкото нещо друго. Замина си.
В понеделника точно се готвехме да съобщим на Мартина, че отпада, тя самата се обади да каже, че се отказва. Виж ти! После и Оуен се 'отказа' и нашият нещастен админ продължи да е нещастен.
А ние с домашния любимец си живеем дълго и щастливо следващите две години досега.
ad infinitum ...
|
Re: Админката [re: Inifiniti]
