напоследък разговарям с пенсионерка, лекарка на 85г.
винаги много весела и енергична
и дори някак приятно мирише на свежоизпрани дрехи и лек парфюм
разказа ми, че 4 месеца живее при дъщеря си, останалото време е сама, в нейния си апартамент,
но всеки ден си поставя някакви задачи, свързани с излизане
донякъде пътува с автобус, после малко пеш...
в определен ден чисти, пазарува... но всеки ден има какво да прави
покани ме на гости да й видя цветята, спомена и някакъв брой саксии, но не запомних колко саксии с мушкато. каза - ела, да ти дам от моите цветя
някак съвсем непринудено и приветливо
не съм отишла
харесва ми с какъв дух е и как говори за живота
спомена и починалия си съпруг, но някак леко - хем с въздишка, хем спокойно - но скоро ще отида при него и ще сме заедно, то малко още остана
на пейките в същото време седят клюкарките - 5-6 са, едни и същи, вечните "камери за видеонаблюдение"
лекарката ходи изправена, с енергична за възрастта й походка,
а те, с по 15-20 години по-млади нея, клатуш-клатуш като патици

движението е живот
радвам се, че излизаш
там зимата май е дълга
тогава как ще си с разходките