не мисля, че хората се грижим по-малко едни за други
в темата ти става въпрос за грижа към по-малък
това си е отделна тема от грижата изобщо към друго /човешко/ същество
обикновено към малките се проявява дори прекалено обгрижване
някак ни е заложено да предизвикват у по-големите грижа и обич, да показваме, да учим, да предадем някакъв наш си опит
винаги децата са мила гледка, лесно се разнежваме само от вида им
даже много от децата са прекалено разлигавени от повече внимание в неправилна посока. примерно нещо да се купи, а не да се поиграе или говори с детето

трудното е с грижата към по-възрастните

онзи ден чаках в болницата да анулират болничния ми, понеже бяха сгрешили местоработата ми, та... докато издадат нов, една жена буквално ми се свлече в ръцете - припадна от хипогликимия. едва я замъкнах на 1 пейка, развиках се "на една жена й стана лошо" - без да мога да позная гласа си. друга жена й помогна, като й изсипа пакетче захар в устата, дотърчаха доктори, биха й венозно глюкоза и с количка я откараха... нищо работа... за около 5 мин, но още съм в стрес... както си чаках права в коридора и витаех някъде си, чух само как каза зад мен "какво става? земетресение ли има? защо всичко се люлее така?", обърнах се, вече се свличаше
сега си спомних, че една докторка й махна слънчевите очила и каза - не ти трябват тези очила сега
добре, че не работя такава работа,
въпреки, че имаше насмешка в думите й за очилата, в крайна сметка има характер и хладнокръвие бързо и адекватно да реагира в такива ситуации
аз съм като треперушка
нищо и никакво ме стресира