Знаеш ли, проблемът изобщо не е в това по какъв начин ще го кажеш, а на кого го казваш. Защото точно онези, които най-много имат нужда да го чуят най-малко разбират какво им се казва.

Предполагам и ти си се сблъскала с подобни хора. Тук, в селото в бургаско, където живея, всички са професори. Има значи професори по астрофизика, по квантова механика, по молекулярна генетика, по социална психология и още други такива престижни науки, но най-много са професорите по политология. Много обичат да дойдат при теб точно когато черепът ти пуши от работа и да заседнат като кибици да ти приказват глупости и да ти губят времето. Ако с това нещата приключваха - да го преглътнеш. Да, ама не! Зяпа те кибикът известно време, па току рече мъдро и покровителствено: "Виж сега, моето момче, това се прави не така, а те така!". Изключително се радвам ако точно в този момент не държа в ръцете си кирка, мотика или друг подобен инструмент за упражняване на брутално насилие, че както напоследък се случва понякога да излитам като "Хариер" вертикално и на третата секунда, рисковете за сигурността на говорещия са сериозни.

Та какво да ти кажа... Предпочитам едно "Бе я ми се разкарай от главата". По-убедително е някак.

Не е лесно, но в никакъв случай не е невъзможно.