|
Стига бе! 11 аларми?? Разкажи
И аз съм малко тежка на ставане, що се отнася до работа. За други цели мога героично да се ококоря по всяко време...
Какво ми се случи миналата година в едно бизнес пътуване. Бяхме с един колега от партньорска фирма, имаме си много приказка с него, симпатяга. Той е наистина ужасно тежък на събуждане, прибавяме и часовата разлика и положението става сериозно. Понеже мен ме изстреляха в последния момент и не можах да си намеря място в хотела, където беше работната среща и той там. Намерих в друг хотел пеша наблизо. Колегата ми поръча сутрин рано като дойда в хотела да го будя в допълнение на неговите аларми.
Самата среща се състоеше в безкрайни дискусии и презентации от сутрин до вечер почти цяла седмица. Като ние с колегата бяхме съществени само един-два дена по един час. Обаче лошо се гледаше на отсъствия и още на вратата на залата всяка сутрин и след обяд се разписвахме в присъствени списъци.
Първия ден станах съвсем точно, изкъпах се изгладих си официалното костюмче, хапнах набързо кроасанче и кафе в моя хотел и отидох в другия да будя колегата. Но пак зверски ми се спеше.
Звънях безнадеждно от лобито, после се качих до горе и заблъсках по вратата му.
Също без резултат! Рекох да отида в залата за срещата, то беше още рано, та си помислих колегата вече да е станал и да е отишъл там или още да закусва. Не беше на закуска, а залата още я подреждаха и имаше няколко ранобудни колеги да се мотаят там и да плачат на организаторите защо още не са пуснали уай-файя. Кимнахме си с когото се познавахме от други срещи и тогава аз въпреки че съм много сънена, се метнах към списъка и се подписах. Много умно от моя страна! Даже се сетих в графата на колегата да сложа една крива чафка, уж подпис, ако не се загледа човек пък после той ще се доподпише. Но иначе си е безотговорна чафка... Грабнах и баджовете ни. Гениално, както ще видим по-късно!
Върнах се при стаята му и пак заблъсках. Най сетне той ми отвори запасан с хавлийка. Викам си, добре, поне се е изкъпал и сега бързо ще се оправи. Обаче не! Той пак си легна и се зави през глава, като нещо ми бърбореше сънено, че не съм била разбрала, срещата почвала чак следобяд. Това беше ефектът на сънената уста, която сама говори убедително без връзка с главния мозък, който все още дълбоко спи! Всички сме имали такива моменти рано сутрин.
Опитах се да го изкуша с второто по приоритет нещо за един мъж. Казах му да побърза да си хапне нещо на закуска. А хотелът беше петзвезден и на закуска не се шегуват. Понеже мижавото кроасанче, което бях хапнала в моя хотел, беше вече само спомен, аз си помислих да сляза нахална в ресторантчето и да си дозакуся с колегата. Надявах се баджът ми да баламоса персонала.
И това не помогна! Колегата вече похъркваше така сладко, че силно ме изкуши и реших да се явим в първата кафе пауза в 11. Аз си съблякох костюмчето и ризката, закачих ги чинно на закачалките в гардероба да не се омачкат и се гушнах до него. Не, не си представяйте порочни работи тук! И двамата сме силно обвързани по отделно, а и той сладко спеше и беше грехота да го будя. Не че не ми минаха и грехоти през сънената главица, но не заради друго, а чисто практично. По-добре да запълним времето до кафе паузата с малко лудории, които определено биха ни разсънили, отколкото да откъртим дълбоко и да се появим гурелясали в залата изпускайки обяда. Нали?
Но не стана така! Поради моята доказана непорочност. И поради неговата заспалост, разбира се. Навих си моята аларма и моментално го откъртих.
Като ми звънна алармата в 11 без 15, него го нямаше! Чуваше се шуртене и ... песен от банята. Отлично, беше почнало да ми писва да го навиквам и бутам за събуждане. Както съм си по бельо, безцеремонно влязох в банята да си наплискам очите, а и да му дам малко газ, за да се явим в точния момент на кафе паузата, в началото имам предвид, когато е още суматоха. Вярвайте ми, много е важно на такива срещи човек да изглежда напълно точен и сериозен и най-вече нелипсващ!
Очевидно моето появяване наистина му даде газ, но от друго естество. Той забърбори смутено, че това си бил съвсем нормален физиологичен ефект при мъжете веднага след дълбок сън, нищо лично към мен. Изпишках се, заплакнах се на бидето, но като пуснах водата, на него му рукна вряла! Той изскочи с писъци от душ кабината и се сбутахме докато аз още си вдигах гащичките. Това и на мен не ми се вярва, че се случи такава ситуация. Викнах му хайде! и побързах да изляза, защото усетих, че внезапно се е явила голяма опасност целият ден да отиде в тази баня или в стаята му и така да изпуснем обяда, вече и сериозно ми прегладняваше...
Излязохме и почнахме да се обличаме и да се гиздим бързо. Точно в това време ми звънна моят! Снощи бях пристигнала късно със самолета и чак като се настаних в хотела се сетих да си включа телефона, за да наглася алармата. После се къпах и то стана съвсем късно та реших да не го безпокоя, сигурно е заспал. Сутринта още по забравих и така. Благоверният ми знае програмата и че в 11 местно време имаме кафе пауза и ми звънна. Представете си картинка! И какъв е бил моят глас, докато си обличам ризката по без панталон, в хотелска стая с мъж, който си облича първо ризата по без нищо надолу! Въобще, емоции, а то изобщо нямаше защо...
Успокоих го всичко е наред и затворих. Скарах се на колегата, че много ме е забавил и го глобих с едно кашу от минибарчето му, че вече съвсем прегладнях.
Предвидливо слязохме по стълбите, за да се явим откъм тоалетните на кафе паузата, а не фронтално от асансьора. Трябват си такива съображения в сериозния бизнес. На стълбите се засякохме с други познати колега и колежка, които директно прихнаха като ни видяха. Сигурно и те са имали подобни преживявания, но бяха без баджове още! Хвалебствия за моята досетливост!
Смесихме се естествено с тълпата наливаща се с кафе. Аз небрежно се присъединих към компанийката на крайната крак-масичка, та даже не забелязаха, че не съм била там преди. А колегата минавайки покрай масата със списъка до вратата, ловко положи подписа си почти без да забави крачка.
Нататък се проточи един ползотворен бизнес ден, като след обилния обяд с колегата седнахме един до друг и си подремнахме на смени. Защо на смени? Защото, ако захърка някой или вика на сън, другият да го сбута.
По традиция, обикновено на такива срещи се организират и неформални вечери. Ужасни са за тези, които са на диета. Първата вечеря беше в ресторанта на същия хотел. След това изпитание ми стана толкова тежко и така ми се приспа, че като свърши хич не ми се прибираше в моя хотел, нито сама пеша по тъмницата, нито с такси, което трудно щях да хвана за няколкостотин метра. Без изобщо да кажем и думичка, с колегата се качихме в неговата стая, навихме алармите и си легнахме...
Но това вече е една друга приказка за пораснали деца.
ad infinitum ...
Редактирано от Alice is here на 09.07.18 13:03.
|
Re: аларми! [re: Bezsynna]
