Има догми, които си битуват и всеки осмелил се да ги оспори отива в категорията изрод, звяр, човеконенавистник, сатана и прочие. Няколко от тях:
- болните деца. Да, трябва да има помощ за тях. Но! Преди това нека се запитаме, колко от майките на тия деца са били предупреждавани за евентулните проблеми с тия деца. Колко от тях са от бракове между близки роднини? При колко от тях майките са пили, пушили, друсали,гълтали какви ли не лекарства и т.н пък после реват? Защо обществото да е длъжно да плаща за тъпотията и безотговорноста на тези "майки"? А те са особенно гласовити. И доста от тях са намерили удобен начин да живеят на гърба на децата си без да работят. Това как се нарича?
- наркоманите. Гнусно племе, което се лекува само с труд. Метадон, незанам си кво бля-бля-бля. Нищо не помага! Имам опит от първа ръка. Доста от познатите ми с този проблем, отдавна се преселиха в други светове. Видях в Италия наркокомуна в един манастир. Скъсват ги от работа! По 16 часа на ден. Няма метадон, няма сълзи, няма сополи. Четат им молитви Няма плачещи НПО-та, няма подсмърчащи майки. Демокрация!
- безотговорните родители. Когато отрочето им пребие, изнасили, убие, пребие с кола хора, познати, гадже и т.н. веднага се почва един рев. О то не е виновно, виновни са учителите, обществото, лошите приятелчета, световното положение и т.н. Един път не видях подобни родители да се засрамят и да поискат прошка. Оня кретен, който беше убил момче до стадиона е чудесен пример!
- хората с неясна сексуална ориентация Големи мрънкала! Искат всичко сега и веднага, тъй като са невероятно умни, можещи и т.н. Всеки опит да им се обясни, че истината не е някъде там се посреща на нож и викове за дискриминация. Няколко месеца чукане на камъни по пътищата, събиране на картофи и царевица вършат чудеса с тях
- вегетарианци, вегани и прочие. Същата работа като ония по-горе. Искат да си наложат своята гледна точка, щото били прави. И що били прави? Щото са прави. Сериозна доза труд+грижа за крави, овце и прасета имат даста добър терапевтичен ефект
Списъкът може да бъде много дълъг, ама вече ме домързя
Може би...Едва ли...
|