Имам жестоко отношение по въпроса и затова не коментирам. Ако родя дете с увреждане /разбира се зависи от конкретния проблем/ съм по-склонна да го оставя в дом, за да работя и изкарвам пари, с които да му осигуря максимално добри грижи, отколкото да си остана вкъщи, да бъда един тотално необразован и непълноценен гледач, да се гледаме в очите и да се прегръщаме с много любов, а в това време да чакам някой друг отвън /държавата/ да ни спаси.

Темата е за парите, а мен ме вълнува организацията. И болни деца ще се раждат, и възрастни хора ще падат в безпомощност. Искам да има начин да бъдат обгрижени без покрай тях да се губят още животи и още ресурс, което увеличава броя на нуждаещите се от помощ и прави кръга порочен и спасението нереалистично. Това капка по капка, в каквито и суми да са тия капки, е спасение поединично, което не е разумно, пълноценно, ефективно и както щеш го наречи. Независимо от размера на помощта в такава лоша ситуация всеки е оставен в собствения си капан. А аз си го представям някак по-глобално, като една обща грижа за всички, които са различни и имат нужда от специални грижи и отношение.

Имам приятелка с дете с церебрална парализа. Като разбрали, че няма да оживее до 18, с мъжа й гласували - да я дадат ли в дом или да си я гледат. Решили, че не могат да се разделят, решили да се справят и си го имат нейното отглеждане за резултат от лично решение и лична отговорност. Домът съществува ли като вариант - съществува. Ние ще се справим ли - ще се справим. И толкова.

Не знам кои пари от къде се взимат, просто съм мислила много по въпроса как ще постъпя, ако се случи на мен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите