Получава се игра на развален телефон.
Обикновено едната страна, майките, казват ние искаме промени, защото, най-общо казано така не се издържа, така не може да се живее. Няма нормален човек, които да не подкрепи тези искания. Само аз си позволявам да пиша глупости по въпроса защото, очевидно съм най - големия ненормалник в страната.
От другата страна държавата казва ние сега работим за механизми, които да решат проблемите на децата с увреждания и вече за първи път се появи нов нюанс – и проблемите на техните родители.
Майките в крайна сметка искат закон за личната помощ, а държавата в „начална“ сметка казва – много е скъпо, ще търсим други механизми. И отново резултат ще бъде – ненормална държава, ще емигрирам, тук не може да се живее.

Защо не се каже, в момента една майка на дете с увреждане получава около 1 000 лв. на месец до навършване на 18 години на детето. Ще се направят такива промени, че семейството да получава тези пари и след навършване на пълнолетие на детето. ОК, едва ли някой ще е против. Аз във всеки случай изцяло подкрепям такива промени.

Майките, обаче поставят и въпроса за тяхното личностно развитие с още 1 000 лв. допълнително. Дали това е възможно ? Всъщност тази тема е точно за това.

Всички наблягат на емоционалната страна. Тя наистина е впечатляваща, даже ужасяваща. Но тук е важно да се вземе бързо решение. А решение, за съжаление се взима на основа сметката. Някой да я сложи на масата, след като се ангажира толкова голям обществен ресурс, засега само в приказки. Тогава всеки ще каже подкрепям или не, но ще знае какво наистина казва.

Има хора, сладки като Шоколада, които искат да дадат и 5 000 лв. има хора, кисели като мен, които казват не е добре, защото ги взимате от други не по-малко нуждаещи се хора. Ето затова е демокрацията да се взимат обмислени решения, които да носят много пари на Дилян Пеевски и Ивайло Мутафчиев, който прочем, винаги е между капките. Тия двамата никога няма да спрат, а майките ще има да чакат.