По погрешка.
Минавам в петък при берберина, затворено. Минавам в събота, затворено. Минавам в понецелник, затворено. Нервен състезател съм, извдих гугъл и питах за бербери покрай мене. Онзи ми извади един списък, първия на половин миля, казвал са файв стар. Води ма, викам. Отведе ме на една плаца коят я познавам, но не знам бербер да има. Гугъл вика - вашто търсене е отдясно. Гледам, коли, паркирани, големи хромирани жанти по 22 цола и нагоре сигур.
Слезнах и тръгнах да ходя, както хорта едно време когато още нямало коли, и в кьошето виждам излиза някой. Докат се затваряше вратата виждам вътре табелка "файв стар" и са затичвам, шмугвам се и замръзвам. Към 30 тъмни африкански американци, неколко жени и 6-7 деца. Говореха оживено нещо, не разбрах какво щото настана стресната тишина като влянох. Заразмишлявах трескаво, с коса под плещите съм, вътре сички, даже жените са почти нула номер, а някои имаха неща изрисувани с бръснач до кожа по черепите. Жените по фторичните белези ги разпознах, ако са чудите.
Никво съждение не образувах, добре че един са престраши да си отвори устата.
- Какво търсиш, човече?
- Пострижка ...
- седай
....
- как я искаш?
- Остави към два-три инча, другото махай.
Всички рязко заприказваха отново, се едно нищо не е станало, нещо за трансфери на баскетболисти и футболисти. Почувствах са люк скайлокър в бара на мос айсли и са огледах някой да извади саксофон.
Моя човек, дето му седнах на стола, имаше туулбокс на автомеханик, поне 800 долара. Включи са активно в глъчката и извади една машинка. Тва сега е мултитаскинг, аз не мога да приказвам едно и да върша друго. За едновременно имам предвид, инак е известно мъжете едно приказваме друго правим, ама това едно след друго, тоест, последователни сме, не да омешваме сичко наведнъш.
Изглежда обаче, че моя чвек и той си баш мъж, щото с един замах ми ожъна полоса пет милиметра над корена.
- Ей, абе ей!!!!
- ааааааа, ти кво каза, четвърт инч?
- два три инча бре!!!!
...
Пак сички млъкнаха и са вгледаха в полосата ми.
- кво ще правиме, мога те направя е като оня ссиньото яке, аз съм го стригал вчера.
Гледам го, ми то оня е като курсант преди клетва в главата, нула номер.
- или е като онзи, пак аз съм го стригал - и ми сочи един с нула номер около ушите и нисък райграс отгоре.
- нещем поляна отгоре, измисли го некак си, ама да не стигаме до бръснене.
Кво да ви кажа, мисли го човека, мъчи го, и като се погледнах накрая се върнах в долна митрополия внвву Г. Бенковски ...
|