Така е. Докога наистина?
Миналото е отминало и погребано.
Няма смисъл отново и отново да ровя назад като мазохист. Може би изпитвам някакъв мазохизъм да се чуствам страдалец. Може би това осмисля дните ми на някаква степен. Права си че миналото си е минало. Важното е днес. За да има утре. Но има нещо зациклило и непреодолимо в мвн. Сякаш съм запецнал като игла на развалена плоча, и не мога да прескоча напред.
Много е гадно.

По-добре анонимен алкохолик, отколкото известен пияница!