Въпреки че съм в ужасно трудна ситуация като цяло в живота,ни най-малко не се чуствам мъртъв.
В такива моменти напротив,имаш по-силна воля и желание най-вече за оцляване.И много от глезотиите,лукса,стандарта,нивото и пр..ги отсяваш надалеч.Понеже нищо няма да занесеш на онзи свят.
За мен семейството е най-важно.Без здраве е трудно да постигнеш успехи,но е дошло време да започна да мисля повече с главата си,отколкото с ръцете вече занапред.Било като бизнес,било то като обучение или нещо друго.Поне разбрах едно-никога вече няма да имам онова здраве и форма отпреди 15 години.
Или дори преди 10 години.Някои процеси са необратими.И колкото и да се стегнеш,тренираш и пр..кръста,гърба,рамената..всичко боли.А аз не искам да блъскам до пенсия на тежки работи с болки постоянно.Трябва да си го пригодя за себе си вече.Най-вече в задравословно отношение.И каквото и да работя да е през деня.И да не вися в такси например,понеже там няма сигурна заплата.Има каквото си изкараш.Ще е добре занапред да си знам съботите,неделите поне.Ако ли не съботите.И поне след 21 ч вечер да съм си в къщи най-късно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите