Купих си въженца за очила. Почнах да не вида наблизо. Бавно започна, само като прекала с мониторите, но по някое време започна рязко да нараства недовиждането.
Като се отдалеча обаче, виждам си. Карах така докато ми окъсеха ръцете, трябва вече го оставя четивото и си занеса стола до вратата да го прочета оттам.
Купих едни очила от гастронома, нямам навици за очила обаче. Мине не мине и почвам ги търса а тука, а там, а одвънка къдет пуша, накрая ги намера в тоалетната. Нема да я бъде така, отидох и си накупих 7-8 чифта, наслагах ги насекъде и да видиш, цял ден кеф, дори следващата сутрин.
Оказа се непрактично, пак сички очила се събират в тоалетната. И сега си взех тия въженца, но сега нови двайс - оплитам се с въжетата и слушалките на телефона, а и още едни слушалки на компиутерът, щях се обеса десетина пъти за два дена.
|