Да,знам че съществуват други.Но съществувам и аз,мнали?
Добре..да речем че успея да стигна до работа там..искам ти да поемеш моите мъки после след като няма работа и пари,ти да ми поемеш все по-увеличаващите се сметки с времето,искам ти да се гърбиш и да те боли всичко..да ти е гадно да стоиш до 22-23 вечерта,съботите и неделите..ако ще и да не се претрепваш от работа,и да те видимКОЛКО ДЪЛГО ЩЕ ИЗКАРАШ???!
Понеже на мен не ми трябва работа от ден до пладне.Има ли смисъл от целия мазохизъм за някакви посредственни пари,посредственни неща,и когато няма клиенти,да ме праща в къщи без пари.Понеже тук не е като в България,да ти кажат-днес не е много или ще затворим по-рано,върви си в къщи.
И пак да си вземеш същата заплата.Тук предимно се плаща на час.И да речем че си на пълен работен ден от 162 часа,а едвам, докарваш 80-90 на месец или 100-на часа,ще ти е адски нанагорно с парите.Тук като няма работа,не стопиш да ти плащат за висене.Ще повисиш ден,два,три и ще ти каже..хайде ще затворим за седмица или десетина дни.Че ми е скъпо.
Та така.Идеята е да отида на по-добро място,не на какво да е.
13 години съм развалина от лошо място.
Тук и да няма физическо натоварване,ще има ментално и психическо.Да терепериш постопянно-ще имаш ли заплата.
Улицата където е ресторанта е на около 800 метра от главния площад.И въпреки че се води център,е доста пусто като цяло.Минават хора от квартала там,по път за града.Ама не влизат,стряскат се от лукса и цените явно.
Да си висим там залудо?
Не си мисли че не мисля за хората около мен.Ако не мислех,нямаше да отида да натискам като луд да ме вземат,въпреки че ми отказаха и не ме искаха.И да я водя тая да предлага условия.Заради жена ми го правя,че я боли сърцето и има сърцебиене от цялата ситуация.А аз както виждаш не спя повече от 6-7 часа на денонощие максимум.
Та неслучайно онази мисъл на вратата на АА е много важна-Правиш разликата мъдро измежду това което става и е в твоя власт,и това което е обречено,няма как да стане и смирено се съгласяваш.
Ни най-малко искам огромен стрес в живота си отново,безпаричен тоя път.Понеже бюрото ще каже-имаш работа вече,не ни търси за нио.Оправяй се с новият ти шеф.Знам че никому не е лесно,но в крайна сметка на една работа нещата са най-вече пари и бюджет,не са лични и емоционални.
Както споменах,и на шефа му мърдат няколко дъски на втория етаж.И той е развалина.Ама няма как да спре.А аз не съм изобщо сигурен дали мога да започна ,относно темпо,болките ми се върнаха,кръст и гръб ме боли постоянно,режа с ръцете и ми се схващат.И гледам все да съм с гръб,за да не ги забелязват тия моменти на слабости.Но само себе си заблуждавам.
Все едно съм се вкарал сам в една трагикомедия с обучаваш характер.
То си е така де.Шефката по кухня ми рече-не искам да те плаша,ама не вървят ресторантите като цяло и от едно известно време.
Нарязахме сума ти заготовки,които шефа с яд изхвърли повече от 1/3 от тях,понеже смърдяха зеленчуците.Аз го бях нарязал повечето и прибрал.
Та така.Истината има най-малко две страни.Като монетата.
По-добре анонимен алкохолик, отколкото известен пияница!
|