|
Затварям ли се, уморена ли съм, откачам, мързи ме, друго или нищо ми няма?
Ако ми предстои почивен ден, купувам повече цигари и си стоя плътно вкъщи. Тая събота /или неделя беше/ месих питка само за да не сляза до магазина за хляб. Не е съвсем крайно, защото ако се обади някой за нещо, излизам. Ако трябва да се свърши нещо, излизам. Но днес се наканих чак към 16ч. Ееееедва-едва, притисната от факта, че ще им свърши на хората работното време и няма как да отида в друг ден. Отлагам до безобразие. Веднъж излязла ли съм, влизам в крачка. След работа си ходя насам-натам, мотая се даже по магазини, изненадващо /и за мене си/ ходих на кино. Сутрин обаче толкова не ми се тръгва, че все по-често стигам до последен момент и ползвам такси, въпреки че съм станала доста по-рано. Ако не се налага някъде да ходя, няма да си измисля излизане и ще си стоя сигурно със седмици в нас. Имам приятелки, на които мога винаги да се обадя да излезем, да отида на гости или да поканя, на две крачки в квартала са ми няколко човека, с които понякога вечеряме заедно да се наговорим. Но дори ако знам предварително в кои дни ще почивам, не ме влече да обявя, да се обадя на някого и да планирам каквото и да било, а само и единствено да си остана вкъщи.
По принцип не си падам по кръчми, компании и мероприятия, домошарка съм. Но не в това е разликата, а в чувството, което нямам спомен да ми е било така натрапчиво. Където и да се намирам, каквото и да правя, колкото и да ми е приятно, искам, дърпа ме, копнея да се прибера. Ако може - директно да се телепортирам!
Ако е нормално, казвайте веднага!
Мен ме безпокои, че ще започна да отказвам виждане с хора и всякакви ходеници навън само за да мога да си се завра у нас.
|
Не искам да излизам.
(ГюрМих)
Не искам да излизам.
