|
Тема |
Re: Пак съм тъжен [re: Nukem Dukem] |
|
Автор |
Finntroll73 (Twelve steps) |
|
Публикувано | 17.01.18 06:18 |
|
|
Благодаря. Пушех като комин преди. Пиех много. И то с деситилетия.
Накрая е логично да дойде момент в който тялото ти да откаже.
Гръмна ми вена на левия крак. Беше отворена раната чак докато не спрях цигарите. Повече от 6 месеца ходихбсъс сълзяща и кървяща рана. Както и болезнена. Точно на глезена на левия крак от вътрешна стеана. Имам неработеща централна вена.
Спрях цигарите, после и алкохола. Преродих се. Залитнах миналата година и наруших близо 7 години трезвенност. Но от нова година не съм пил. И ходя на АА сбирки. Там хората ме разбират и ми дават кураж и сила.
Там никой не ме заклеймява или съди. Никой не ме съжалява. Там с погледи дори се разбираме.
Прекрасно е просто. И говорим за бог, надежда и позитивизъм. Неща от които имам нужда като болна алкохолна душа. Понеже алкохолизма е и болест на душата. Най-вече. Ако знаеш колко добри, емоционални и супер-интелигентни хора срещнах?!
И такава честност и искренност другаде няма къде да срешнеш. В този вълчи и деушичен свят на тънки сметки.. както един събрат се изказа. Че сме малък оазис на духовността.
Срамното и жалкото е че града е пълен с алкихолици и тежки пиячи, а на сбирките сме по 10-12 човека. Само толкова ли сме смелите, честните и осъзналите се?!
По-добре анонимен алкохолик, отколкото известен пияница!
|
| |
|
|
|