Би могла да запишеш любимите си песни и така да завещаеш частица от себе си. Имаш мощен и красив, могъщ глас. Бих се радвал да чуем от теб и някое от следните изпълнения:
И не знам дали сме най-древният народ на света (по-точно убеден съм, че не сме, но това е друга тема и дано не бъда обвинен в ерес заради това откровение), но определено сме единствената балканска страна, чийто глас се носи из космоса и чака да бъде чут от извънземните:
И понеже в темата бе спомената думата "озаптяване", се сетих, че след толкова много години сърфиране из мрежата никога не съм попадал на по-смиряваща реч:
От този далечен кръгозор Земята може и да не представлява от особен интерес, но за нас е различно. Помислете отново за тази точка. Това е тук. Това е вкъщи. Това сме ние. На нея всеки когото сте обичали, всеки когото познавате, всяко човешко същество което някога е било, което някога е живяло своя живот. Съвкупност от нашите радости и страдания, хиляди вдъхващи вяра религии, идеологии, и икономически доктрини, всеки ловец и събирач, всеки герой и страхливец, всеки създател и разрушител на цивилизация, всеки крал и селяк, всяка млада влюбена двойка, всяка майка и татко, всяко обнадеждено дете, всеки изобретател и изследовател, всеки учител на морали, всеки корумпиран политик, всяка "суперзвезда", всеки "върховен водач", всеки светец и всеки грешник в историята на нашия вид е живял тук, на това малко петно сред слънчевите лъчи.
Земята е съвсем малка сцена в огромна космическа арена. Помислете за реките от кръв пролети от всички тези генерали и императори само за да могат, във величие и триумф, да бъдат временни господари на част от точка. Помислете за безкрайните жестокости причинени от обитателите на един ъгъл от този пиксел върху едва различаващите се от тях обитатели на някой друг ъгъл, колко чести са техните неразбирателства, колко жадно искат да се убият един друг, колко палеща е тяхната омраза.
Нашите становища, нашата въображаема себезначителност, заблудата, че имаме някакво привилегировано място във Вселената, се поставят под съмнение от тази бледа светлинка. Нашата планета е самотно петънце във великата обкръжаваща космическа тъмнина. Навред всичкия този мрак, цялата тази необятна шир – няма и следа, че помощ ще дойде отнякъде другаде да ни спаси от нас самите.
Земята е единственият свят за който е известно, че подслонява живот. Няма никъде другаде, или поне не в близкото бъдеще, където нашият вид да мигрира. Да посети, да. Да засели, не още. Дали ни харесва или не, за момента Земята е мястото за което се борим.
Казано е, че астрономията е смиряващо и изграждащо характера преживяване. Може би няма по-добър пример за безрасъдството на човешкото самомнение и самонадеяност, от тази далечна снимка на нашия малък свят. За мен, тя подчертава нашата отговорност да се държим по-мило един с друг, и да ценим високо и пазим грижливо бледата синя точка, единственият дом който някога сме познавали.
|