|
Тема |
Re: За щастието [re: Bezsynna] |
|
Автор |
tirtirlin (ветеран) |
|
Публикувано | 12.12.17 19:42 |
|
|
Пледирам за умереното щастие. Приземеното щастие. Приземяване другари, приземяване.
Ка са сета че съм седемдесет процента вода, почти братовчед на краставицата и Суецкия канал, и може би съм гОла вОда, ма мож да го не знам
Щастието като смирение, имаше тема за смирението. Ами опитвал съм се да осмисля Вечността и Безкрая. Да кажем пътувам с мисъл в парсеци, поря мисловно из Вселената. Мчи аз се изморих само в нашата галактика, а до другата е далеч, и еднообразно ми се виде, но основното че тва е много път, нищо че с мисъл, бензин не слагаш, но протяжно, бавно, той парсекът, ми след него втори, па трети, пети......бе аз кога ще живея бе щом ще се разбия от пътуване.
И така, сипвам си нещо в чашата, и гледам да не си помисля за някви дълбочинни информационни фрактали които всъщност са текстурата на тинктурата !
Тоя израз току що го измислих, хубавото в него е, че нищо не значи, вие не знаете какво значи, аз не знам какво значи, и така мож да решим че сме прости, а това е такова облекчение за духът човешки.
|
| |
|
|
|