Вица
Младежът от третия етаж харесвал студентката от осмия.
Обаче бил свенлив и срамежлив.
Мислел си,като как да стане да се запознаят,и да и каже че я харесва.
Мислел си : "Ще отида на осмия етаж,ще звънна на вратата,тя ще се покаже,-ще и кажа,-Може ли да ми изпържиш картофки ?
Тя ще ме покани вътре,ще изпържи картофки,и аз ще и кажа че я харесвам"
Върви нагоре младежа,и си повтаря "Ще отида на осмия етаж,ще звънна на вратата,тя ще се покаже,-ще и кажа,-Може ли да ми изпържиш картофки ?
Тя ще ме покани вътре,ще изпържи картофки,и аз ще и кажа че я харесвам" ""Ще отида на осмия етаж,ще звънна на вратата,тя ще се покаже,-ще и кажа,-Може ли да ми изпържиш картофки ?
Тя ще ме покани вътре,ще изпържи картофки,и аз ще и кажа че я харесвам"
Между седмия и осмия етаж се притеснил,и на всяка стълба повтарял :-Може ли да ми изпържиш едни картофки ? Може ли да ми изпържиш едни картофки ? Може ли да ми изпържиш едни картофки ?
Звъни на звънеца,ледена пот го избива,тече ли тече. Отваря студентката,- той заееквваа..аа "Не,не,не ти ща картофките"
|