Имал съм приятели от другия пол и все още имам, но никога не сме били на кантар и винаги сме знаели, че никой от двамата не мисли за прерастване в нещо друго. Такива помисли биха развалили добрите взаимоотношения.

С една карахме кънки години наред и даже си ходехме на гости.

С друга се прибирахме от училище.

Трета ми беше колежка.

Все хора, с които съм споделял всякакви неща от живота и сме се смеели заедно, и сме си помагали без нито веднъж на някой да му е хрумвало да награби другия или да му пуска влажни погледи. Не виждам нищо нередно в това да имаш добри взаимоотношения с някого от противоположния пол без да флиртуваш с него или да си мечтаеш за неговото междукрачие.

Ако усетя, че си падам по-така по някоя, обикновено си признавам с червени уши и да се приключва, но това го разбирам горе-долу още при самото запознанство с човека. Вярвам в любовта от пръв поглед, а и е научно показано, че хората установяват (не)наличието на онакива желания за не повече от 5 минути.

Ненавиждам отношението тип "не точи лиги по мен, значи е дефект(ен/на)". Както и онези, които като видят мъжко и женско заедно и почват да плетат интриги как, видиш ли, някой от тях двамата непременно иска да са гаджета.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите