|
не чакай, а си казвай какво искаш и всичко става по-лесно
Тоя урок си го знам! Но човекът трябва да държи на теб, за да приеме, че нещо ти е важно. Ако по-важен си е той, е огорчително. Да не би тепърва да чувам, че мъжете не си падат по китки. Един не тачел празника, друг бил твърде уморен, за да търси цветя, трети не знаел откъде да вземе в ден, в който на всеки ъгъл до среднощ се продават, айде холан. На последния направо му се помолих да си запише някъде, че много искам понякога да ми купува цветя, и той пропусна на рождения ми ден. Не че това е достатъчна причина за отблъскване, но се пада съществена. Ний да си спазим принципите /тип мразя го тоя ден/ и да си съхраним личното спокойствие /може да съм на работа срещу пазар, да съм с кола и да ми е на три крачки центърът, но цветя да ти търся не ми е приоритет/, та кел файда човек като си казва.
Една колежка ми разказа за съпруга си /лека му пръст, за съжаление/ как като забравил веднъж да й купи цветя, се извинил със среднощно излизане за дюнер, без оправдания /оправданията са толкова зверски неприятни!/, просто казал, че съжалява, утре ще ти купя, сега ела да хапнем и да те усмихна. Ми няма хънта-мънта, виж ква велика причина ще ти сервирам. Напротив, сгреших, но те обичам, съжалявам и ще се реванширам. Аз мога да купя въдица или инструмент, а на тях ще им окапят зъбите като купят цветя, въпрос на принцип ще каже някой, така съм го и чувала, ми не, да стискаш подобен незначителен принцип не е достойнство, недостатък е.
Май се налага да резюмирам в тон с темата /а не само за пустите ми цветя/ - нежеланието за компромис и виренето на носа тип мойте принципи и навици са по-по-най-единствено важни е голям /според мен/ недостатък.
Явно не ми се излиза, щом пиша дълго!
Понеделниииик!
|
Re: За недостатъците [re: snowprincess]
(ГюрМих)
Re: За недостатъците