Баща ми ако беше човек на място и да успееше в редките си трезви периоди да помисли че има едно дете в този живот,може би днес щях да имам съвсем друг живот.

Дедо ми е бил най-голямото дете в многодетно семейство. Паре нема, беднотия, осем годишен го спират от училище и го пращат слуга в Бойчовия чифлик. Вид закрепостяване, живее и работи там, хранят го, обличат го, и веднъж годишно дават продукти на семейството му.

Като навършва 16 чифликчията му купува костюм, дава му пари и го пуска да си дири късмета. Тръгва на юг и след 20тина километра попада на една тухларна, вземат го на работа. Вижда как с еправят тухли, краде образование тоест. Сеща се, че покрай бойчовия чифлък има подходяща почва, връща се и наема земята за една година. Започва да прави тухли, събира работници, осигурява им храна от чифлъка.

Червената власт го заварва с построена тухларна и 30тина работника и току-що открадната жена, баба ми. Откраднал я вечерта преди сватбата и с местен земевладелец. Баба ми толкова била подтисната от предстоящата сватба с 20 години по-възрастния богаташ, че като и казали дето ергенин през три села е дошъл за нея и я чака едикъде си се спуснала презглава. Дядката я натоварил на каруцата и айде в тухларната. Вземат му тухларната, изселват го в съседно село и му дават тухли да си построи нова къща.

Години по-късно, аз 7-8 годишен, дочувам натякване на баба ми към дядката, че баща му не бил го записал в наследниците на някакъв имот. Това жените си натякват, но да не съм чул лоша дума за баба ми! Дедо даже не я погледна, както си ронеше царевица в едно тенеке отвърна - благодарен съм че са ме родили, нищо друго им не искам.