Десети клас някъде, лято, аз по непониятни причини в града, в апартамента. Жега. Входната врата открехната, подпряна с една гира, щанга, бе две зъбни колела от скорости на Шкода Мадара заварени в двата края на 40 санта тръба. Уж да тренирам, завлекох ги от ДАП-а зъбчатките, ма не би. Поне за подпиране беше идеална, 16 кила тежеше.

Та лежа в хола, входната врата подпряна с гирата и прозореца на хола отворен. Един приятен ламинарен поток ме гали под мишниците. Няма климатици и добре си беше. Чета за втората световна война, някаква руска бригада се крият в стара мина. Разузнавачите единствените на които им се полага водка. По две чаши преди акция и който се върне, още две. Ти да видиш, руснак да ти описва вкуса на водката!

Ми четох четох, пък извадих от шкафа на майка ми една водка. Тя все имаше някакви алкохоли. А онези, разузнавачите, имаха и бидон туршия, макар прокисната. Съответно, за да съм в стъпка, отворих и един буркан краставици. Преполових шишето, от буркана даже изядох лука, копъра, накрая зех да дъвча черния пипер и да пия сока. И съм заспал, на отворената врата. Събуди ме приятел, седнал до мене на една табуретка, сипал си, и ме бута по рамото - има ли негде още крастовици?

Помня корицата, черна с бели букви, но не помня книгата. Пиянски спомен, хубав, паза си го.