На мен ми е много болно когато се разделят семейства. Но нямам угризения да посъветвам някого да се разведе. Когато двама души не са добре заедно или дори единият е нещастен в тази връзка, раздялата е правилното /според мен/ решение. Проблемите имат гадното свойство да ни тровят и да се задълбочават, а животът е само един.
За решението на проблема, който аз посочих ли питаш? Много малко ми трябваше докато бях вътре, просто не е имало желание от другата страна. Но ако има желание - ми закачки, комплименти, прегръдки небрежно в кухнята без да се дърпа непременно към секс, изненадващо кино за двамата без децата, променя се настройката на жената така, дори тя да не го иска и да е отначало малко сърдита. И ако мило и невинно не се пообърнат нещата, какво толкова ще стане мъжът да си отвори устата и да обясни какво му е. Любов е да ти се подкосяват краката, но след време се превръща в ценното чувство да ти е мило и топло и да имаш доверие на човека до теб. Ако са се събрали хора с различни потребности, все единият /ако има любов/ трябва да направи компромис. Това си е мнение, не виждам как може да се измисли универсална рецепта. И /по темата оттатък/ - да, компромисът може да е друга връзка. Но аз съм болна по въпроса с лъжите, в моя идеален вариант и двамата са наясно и знаят кой какво прави. Който би успял да живее в лъжа, да си избира други варианти за лично спасение, аз не бих могла.
Даже фактът, че точно ти говориш за това, ме натъжава. Не искам да ти хрумват такива казуси, я какви мекици правиш. Много искам хората да се обичат, но понякога любовта увяхва и не може да се поправи.
Хайде за нещо друго да си говорим.
|