А защо изпитвате потребност, от усещането за близост ?

Най много близост имаше в "икарусите" петстин човека отиват на работа, чекай имах нещо.....................



О спирка!

Три часа тълпи недоволни,
на спирка се стичат,
от квартали околни.

И болни,и кални,
с балтоните сиви,
и мисли банални.

А спирката малка-
Огромни- студени,
панелите-спални!

О миг!
И рейсът пристига!
Но място кат'винаги-
хич не достига!

И охкат и пъшкат,
и всеки напредва без жал,
във локвата падна настъпан,бял шал.......

О герои!

Вратата е тясна!
но устремът -Свят!
Учуден би бил тук ,
дори акробат!

И кльощавата баба,
/що едвам се люшка/
някого с чадъра
в ребрата намушка.

Попът някак странно
девойката стиска.
Господи! прости му!
той без да иска.

Коръбът потегли,
влачи бивш бял шал,
на пристана остана
половината квартал.

Боже!

Отгоре си!-не ти ли е жал?

Шофьорът,усмихнат,
цял засиял-оглежда къде е,
най гъстата кал.

Кондукторски вик :
сгъсти се напред!-
остава без клик.

Шофьорът!

-внезапно на рейса
удря спирачка,
за сетен път всеки
добре да омачка.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от tirtirlin на 30.08.17 12:08.