Двупосочен път, междуградски, но то в резервата, значи междуселски. Стиснал съм с лакти резервара а с колена двигател в кресчендо на 14 хил оборота. Гумите на осовата линия, не мога да направя разлика межди колите които подминавам и колите с коит се разминавам.

Tова първите дни на демокрацията, трафикът е 95% трабан/шкода/лада/москвич. И си летъ по осовата линия, от малък им се връзвам майка им мечка и осови линии. Рязправях с колелото по осовата, нали? Не помня оня ден какво се случило вече, не мога да понеса мисълта че оглупявам.

И изведнъж пред очите ми четири чувала лук и отгоре им щайги с компоти. Московец тръгнал да изпреварва. Няколко цекунди ще бъде на осовата линия докато премине в насрещното платно, но аз го приближавам с над 120 км/ч. Лисна се слюнка изпод езика с вкус на желязо докат пред очите ми се въртеше пейката на Панчо Бадика. Изправих са рязко, сграбих спирачка, един крак рита скоростите надолу, друг модулира задна спирачка, ръка на предна спирачка уплашено щото дисковете леко напукани. Некъде измежду тия събития вятъра рязко нахлу в италянското дънковото яке, любимото, с подплата, наду го като парашут и копчетата изхвърчаха със звук на откос от калашник. Изравних скорост с московеца на разстояние при което ясно се виждаше, че в най-близката щайга на багажника на покрива му компотите са от сливи.

Отбих и спрех. Сърдцето ми като трети цилиндър на фадрома коят товари въглища в газка. Върнах се си търся копчетата на якето, нищо не намерих. Опасно е да застигаш хора с висока скорост, нищо не са ти направили тия хорица.