Наскоро ти споменах за естественият ни стремеж към нетрайно съществуване, май като обсъждахме как ще се затрием като цивилизация. Не като вид, за това не съм подготвен с теория, но подкрепям тиртирлин за кондратиев, тофлер, агрегатен машинен интелект и все по това сечение. Движението към нетрайното - страничен ефект е, цената на прогреса.

Винаги предпочитаме онова което ще ни даде "по-голяма" мбижка пред онова което ще ни даде по-надеждна. Не може да не съм го казал вече в някой постинг. Пазарът - винаги ще предпочете по-евтиното пред по-качественото. Не ти, не аз, а ние. Агрегатното ние.

През моето село минава един павиран път. Практически вечен, ако се затрием и след 2000 години някой се появи, тоя път ще е там, като римските пътища. Вечен, ма бавен, неконкурентен, неефективен. Камара тирове минаха по него на път за Връшка Чука и Кула. Средата на 80-те направиха околовръстно почнаха да асфалтират паважа. Направиха около 1/3 и спряха, дойде демокрация. Тая една трета асфалт е ремонтирана 5-6 пъти оттогава и пак е разбита. А паважа не е мръднал. Околовръстното е ремонтирано два пъти. Иска поддръжка модерното и ефективното, постоянна, едра поддръжка. Един асфалтиран път изчезва без следа за 500 години. Измислям си числото, не ме дръжте отговорен, но тенденцията е вярна по интуиция.

Пак след 2000 години римският бетонще си стои, Пантеона, а наще бизнес сгради ще са се изравнили със земята. Бетонът с арматура има много по-малък сервизен живот от бетон без арматура. Но може да "носи" повече, да, в по-малък обем материал имаш повече съпротива на външни сили, особено ако разгледаш напрегнат бетон. По-ефективен е, но нетраен. Цената на прогреса.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите