Re: Вчера пък... / Контакти / Споделено

ма кааааак да ней мъш мааааааааааааа, Шокииииииииииииич, това да не е концерт по желание... Кат сей родил с пишка, да са носи кат с пишка! :D

Любима приказка... Аз даже ако ги помня... Почти не се сещам за скучна детска приказка, въпреки че в момента не мога да ти преразкажа нещо конкретно.

Имаше едни малки книжленца, джобен размер, съвсем кратки приказки, но богато украсени с цветни картинки и не бяха типичните български щуротии за Кумчо Вълчо и мечката, дето ръиииш ли, забравила как дърваря едва не я убил от бой със секира, пък видиш ли запомнила лошата дума (или каквато там беше приказката, че лоша рана заздравявала, а лоша дума не се забравяла)... Не.

Тези бяха под серия "народни приказки от света" или нещо подобно. Имаше китайски народни приказки, индийски, немски, руски...

Например имаше една, в която трябваше да се донесе огън от някъде си, беше голямо приключение... Трябва да видя колекцията при баба ми и направо да я препиша, сега в момента не си спомням никакви подробности от сценария.

Имаше и една за един беден шивач, който все проблеми, ама накрая сколаса човека.

Трябва да си ги припомня и тогава бих могъл да отговоря по-точно.

Иначе една от първите приказки, която ме остави силно замислен и дълбоко впечатлен, беше Mалката кибритопродавачка. Стана ми тъжно как малкото бедно момиченце пали клечките от кибрита в новогодишната нощ – да се топли и съзерцава пламъка, докато всички нормални хора пируват. Много силна приказка.