Миналта година, пилот на хеликоптер съм. Превозвах карго, Доминикана, персонажи на Митьо Пайнера. Между два далечни острова. Двигателят отказа над малък, необитаем. Не се разбихме, авторотация, ако знае някой, учи се в училище, военновъздушното. Шест месеца докато ни открият, шест фолкпевици, и три тъщи, техни, тоест за тях свекърви, но никва разлика с тъщите.

Всеки ден отивах да се давя, но смелост все не достигаше. Пет бяха все влажни, но той климата влажен, и на двете колена ревматизма ми се обостри.

Мине не мине и некой влажен поглед, очи на кошута те оближе по скулата, по веждата, по врата.....