И скъсани нерви от едно разбито детство.
Спешно трябва да простя на баща ми,леля ми и хората които са мв наранили вътрешно в себе си.
И какво ти е било на детството? Бил си захвърлен, гладувал си, спал си на студено и си мръзнал, бил си пребиван и малтретиран? Но дори и това да е било, станал си на 18 и си поел живота си в ръце..как го управляваш Финтроле!?
Баща ти ти е дал живот, давал ти е това което може..направил те е човек..какво точно трябва да му прощаваш?
Майка ми е лейди драма...ама от най-големите драми и е царица по набутване на вина..последният път се сдърпахме с нея..защото не съм рязала хляба така както тя ме е учила..така не се правило...защо не съм възприемала нищо от това което ме е учила, това е неуважение..ииии...това два часа само и казах че хляба ще си го режа така както аз искам и ще го яде такъв, ако не, ето хляба и ножа да си отреже..и че спирам да я слушам. Ми кротна, като видя че не и обръщам внимание. НО това си е моята майка и аз я обичам такава. Една ми е, нямам друга. Тя непрекъснато иска да ме контролира...е не и се получва..но опитва!... : )))
Та..отърви се от този товар. Хората са такива каквито са, не можеш да искаш повече от това което човек може да ти даде, защото той толкова може и е такъв.
Ти приемаш много лично нещата, а те не са..мислиш че Вселената се върти около теб и че някой ти е длъжен, е не е.
Ето и за гърците, обвиняваш тях, а не отчиташ, че ти си седял там, това е твоя избор. Е платил си си и цената. Редуцирай си изборите, а не обвинявай хората..и ще ти е лесно.
Аз не обвинявам никой в нищо, нямам претенции към никого и ми е лесно..всичко което ми се е случило ме е направило човекът който съм....това е. Нали не искаш да си в количката и някой да ти бута бибероната..и да те дундурка.
И последно...имам познат едно момче..сега е на 20, от 14 годишен живее сам, напълно сам, сега е студент по право...и идея си нямаш колко е борбено и оправно...за него няма невъзможни неща..иска-прави го, просто си намира начина.
Не се обиждай, ама започвам да си мисля, че всички вие които мрънкате, сте просто "мамини" синчета..т.е. глезльовци...
И последно наистина..баща ми е бил на 4 години, когато е трябвало да ходи сам в гората да носи храна на овчарите, защото дядо ми е бил някакъв земевладелец и е имал ратаи. Нито един път не съм чула той да се оплаче от детството си..или от каквото и да е..Светла му памет! И понеже аз съм отгледана от такъв човек, ужасно се дразня на мрънкане..непонятно ми е.
И зарежи прошките и всичките глупости..просто бъди благодарен на всеки човек в живота си и на това което ти е дал...дори и гърците са ти дали пример, как търпението и робската психика не са добродели и най-вече, като не вярваш на себе си какво се получава...: )
|