"Спешно трябва да простя"

Твърдо против!! Я стига. Тия легенди как ти олеквало като простиш, ги забравИ. Каквото е било, остава назад. Не можеш никой момент от миналото да върнеш и нищо от тогава да промениш. И не си длъжен въобще да прощаваш. Било е, случило се е, но ТИ вече НЕ СИ там, ясно?! Прегазваш и отминаваш, майната му. Аман от угризения как може би си кофти тип, ако не можеш да прощаваш. Това ти пречи, излишно е. Стои ти в главата, че било нормално да си мекичък, добричък и да простиш. И понеже не можеш, се мъчиш. Ми не се мъчи, съвсем просто е. Изобщо не разбирам какво толкова го мислиш. Аз бях почти дете, когато се усетих, че мисленето за някои неща ме изяжда, ти чакаш да станеш на сто ли, за да се спреш! Това с прощаването е нездравословен идеализъм. Оставяш простотиите назад и си караш по твоя път!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите