Права се че прекалено много искам да покажа себе си в най-добрата перфектна свтлина.Страх ме е да кажа какво искам,мислейки че това може да се изтълкува като наглост.Или нахалство.Сякаш съм готов на всичко и всякакви компромиси,за да получа работата.
Де факто съм на зор,и не съм в позиция да си прося ,искам и изисквам по интервюта.
Навсякъде искам да видят че сък точен,че върша всичко докрай,че се раздавам и че съм много дисциплиниран,по реда и хигиената.
Девичка съм си.Последно работно място където бях светеше като аптека.
Естественно с годините позамарих малко,но това беше понеже много ме болеше всичко,а и това че никой като цяло не чистеше и подържаше както аз като цяло.
Накрая вече изобщо не ми се чистеше и подреждаше.
Гледах ден да мине,друг да дойде.И без това всичко беше наопаки във фирмата и лично в моя случай.
Но винаги съм подчертавал че ненавиждах хаоса и безпорядъка.И всяко нещо трябва да си е на мястото.
Малко казармен ред,ама без тичане,влагане и ред е много по-зле.
Не съм поискал и крона отгоре за големите си организаторски способности да разпореждам на колегите ми на миялното..кое кога и как е най-добре.,Пробвахме първо на всеки метода,и всички бяха единодушни че моята система най-работи.
Как да не правиш излищни движения,как да степенуваш нещата по важност,и да не изоставаш като цяло със задачите.
Не им харесваше че трябваше много да се включват къде ли не и през цялото време,ама щом аз го мога..поне на 70пр трябва да го могат и те.
Накрая на майтап ме нарекоха шефа на отсервирането и мияното.
Голям смях беше.Понеже нито взимам двойно за това,нито пък съм шеф реално на някого.
На плочките и чиниите ли съм шефа,на посудата и приборите ли?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите