Като дойдох в щатите първото коет направих е да настина. Един приятел вика, ей тука те оставям и ще дойда да те взема в обедната почивка да ходим се разправяме да ти извадим книжка. Остави ме в един мол. По тениска, къси гащи и джапанки. Влизам вътре и ако не бях толко срамежлив щях да се обърна и да изляза. Климатиците поддържат темератува при коят да ти е комфортно с ватенка и апрески.
Постоях половин час, вече треперя, а имам още 4 часа да стоя. Излизам навън, тръгвам по тротоарите. Не отне много време да осъзная как се чувства замразено пиле в микровълнова. Но на жега по-нося, продължавам.
Спря ме полицай - "къде така по тротоара? Колата ли ти е счупена, да викна помощ?"
"Не бе, ходя си."
Изглежда ме подозрително, досега не му е хрумвало по тротоарите да се ходи, те са за украса, за юръпиан луук както разпрах по-късно.
"Къде ти е колата"
"Нямам"
"!?!!??№$%!? ... как дойде до мола тогава?"
"Ми приятел ме докара ..."
Виждах как съжалява, че няма джобен детектор на лъжата, щото аз несъмнено лъжех, такива глупости не се случват в реалния живот. В мола се идва с кола за да харчиш пари, а по тротоарите освен че е жега, няма и къде да похарчиш една стотинка.
|