Правил съм няколко пъти. Като беше малък сина, срещу хронична кашлица и за укрепване на им. с-ма. Не ми стана много красив и цветът не е такъв кафяв, както по магазините, а малко по-светъл. Единстеното успокоение, е че поне зная како съм слагал в еликсира. Рецептата в общи линии е 40 (примерно) връхчета се заливат и варят с около 2-3 литра вода. Добре е да се залеят от вечерта и заврат сутринта, а ако не преди варенето да се посмачкат, колкото може. Завира се на макс и след това се намаля, на половина котлона, така че да къкри. Когато водата изври на половина се прецежда и добая още толкова захар (1 -1,5 кг) и около 100-200 г глюкоза. Ползването на мед е безсмислено, а и сиропът става преципитат, т.е. като узо с лед. Досварява се като всяко сладко, примерно от смокини и се прави оня тест с лъжичката - капваш няколко капки сироп в чинийка и ако не се разтече, значи е станал. Само да не стане на петмез. Накрая като махнеш от котлона (или една минута преди това) - една ч.л. лимонтузу. Пробвал съм и с добавка 1/4 ч.л. настърган на ситно джинджифил. Не съм очарован.

Аз лично бих препоръчал вместо всичката тази галимация да си изсушиш няколко връхчета и да си пускаш по едно в чая (може да поври с ръхчето - минута две или три).

ПП

Имаше и една приказка - «Горската болница» от поредицата «Във вълшебната гора» и там се казваше: А за да евсичко в ред, хапвай често боров мед!

прав или изправян