Сакси, защо се набляга на повърхностните причини за раздялата, а не дълбоките мотиви?
Човек се ражда сам и умира сам и през живота си създава връзки, създава контакти, но защо се мисли, че някой на някого принадлежи или че му е даденост?
За да има нещо човек трябва да се грижи за него. Много хора си мислят че когато се създаде една връзка и нещата с грижата са до тук. Започва се с дразнения защо например чорапите са под фотьойла, а не в пералнята, започва се с мрънкане..с искането.. с недоволството, че другия не прави това което се изсква от него.
С една дума ..през цялото време в темата се опитвам да ви кажа, че в едни взаимоотношения има и друга страна, която също е фактор и че нейното мнение и щастие също са от значение и че раздялата понякога е щастие, макар и неосъзнато на момента, защото изчиства натрупванията и отнема възможността за създаване на нови.
И последно...защо хората не се опитват да усмихват партньора си, вместо непрекъснато да му дуднат и да го обвиняват за собствената си неудовлетвореност.
|