... абе, много сте ми интересни...не осъзнавате ли колко абсурдно звучи това, което говорите за разделите... всичко е ок в една раздяла, цветя и рози т.нар. изоставен, дет са вика трябва да е щастлив, че любимия му е намерил своето щастие... да му купи цветя, да му приготви подаръци, да целуне новата му любима/любим, в пристъп на спонтанно обзела го благодарност и хуманизъм... да захвърли мечтите и емоционалните си инвестиции на боклука и песни и танци от неспирна радост да преглътне фактите с тяхната суровост... и да продължи смело напред изпълнен с безпочвена вяра в доброто човешко начало, подпомагайки новата двойка, защото видите ли той " трябва да е силен и всеопрощаващ".... направо : Imagine all the people
Living life in peace...ухууууу уууу...You may say I'm a dreamer
But I'm not the only one
I hope someday you'll join us
And the world will be as one... баси колко красиво, няма да напомням какво се случи с автора на тези стихове в реалността... нищо, че ние още ги харесваме... за съжаление има едно нещо наречено реалност, в която съществуват хора от плът и кръв... които също мечтаят и чиито красиви мечти отиват на боклука, чийто житейски план бива тотално прецакан от някой, на който са имали доверие... а той/тя сладурът дори не е счел за необходимо да ги информира , че няма да играе с тях повече и че плановете им отиват на кино... ама той/тя имали основания, крушките си имали опашки( основанията са, че прецаканата не си бръсне редовно краката и нарушава естетическите виждания на този духовно извисен дриймър/ прецаканият хърка и попръцква, а това наранява перфектността на връзката им) хахаха и как смеят тези несъвършени същества да нарушават съвършеното щастие на бившите си с неоснователно мрънкане и сръдни, боже колко глупаво, аууууу...ми стегнете се бе хора, що не се бръснахте редовно и не спахте с апарат против хъркане, не минахте на диета, да не ви миришатпръцките...
...мили мои, докато вие си подхвърквате с крилца и дрънкате врели-некипели за раздялата, реалността си чака със зареден пищов, готова да гръмне всеки дриймър, който не ще да я приеме... и да, за съжаление винаги има две страни, освен щастливите разделящи се, намерили своето щастие, съществуват и вторите нещастните, дето са прецакани...и те са си съвсем реално прецакани и основателно тъжни , не можем да ги скрием някъде или да се направим, че ги няма... и абсолютно абсурдно е да им кажем, че трябва да са щастливи , защото това е просто абсурдно... но говорете си де, няма лошо, и такива хора трябва да има...
П.С. да ме прости авторът на стиховете, че използвах животът му като метафора на реалността, но ебаси точно така стана...
|